Чипровци - пресечна точка между история и съвремие

Чипровци е малко градче в Северозападна България. Регион, който не e познат с доброто си развитие на картата ни. През последните 30 години населението намалява с бързи темпове, основно заради застаряващото поколение - проблем, пред който се е изправила и цяла Европа.Северозападният регион изпъква с най-нисък процент на сключени бракове (3,2‰), което заради демографските диспропорции е отражение на влошената полово-възрастова структура на населението му. Поради нарастващата безработица, през последните 10 години дори най-големите градове в региона вече не са привлекателни за живеене, поради което те бързо губят част от своето население.

Повечето промишлени предприятия през последните години бележат огромен спад в производството си, което се дължи както на ограничените пазари, така и на липсата на суровини. За последното допринася и огромният спад в селскостопанското производство в региона, което е свързано с ограничаването на напояваните и наторявани площи.

Текстилната и трикотажната промишленост произвеждат около 6% от ОПП (отчет за паричните потоци) в Северозападния регион и над 8% от продукцията им в страната. През последните 10 години относителният им дял в ОПП се запазва, което е доказателство за добрите условия за развитието им в региона. Производството на вълнен текстил е слабо застъпено и е представено единствено от килимарството в Чипровци.

Въпреки съществуването на множество проблеми в стопанското и демографско развитие на региона, бъдещето му е тясно свързано с ядрената енергетика, селското стопанство, транспорта по река Дунав и развитието на туризма.

Да, икономическото състояние на региона се влошава, но хората не са се предали. Не всички са избягали, търсейки по-доброто. Не може да не споменем предприятията и производствата в северозападните градове. Макар и малка, те играят  роля за държавната икономика. В един от областните градове Монтана, се намират предприятия, като Крос, Монтана Хидравликс, Монбат, АСМ и т.н. Въпреки липсата на перспектива, хората инвестират и се опитват да направят родното си място по-привлекателно и добро за живот. Потенциал за развитие има и в туризма. Няма градче в Северозапада, на което историята му да не е богата. Хората почитат миналото си диалекта, десетките песни и легенди. Всичко това допринася за интереса на туристите.

Едно от тези градчета е Чипровци. Богат със своята история и древните си занаяти и традиции, градчето има потенциал за развитие на туризма. Като туристическа дестинация, би допринесло и на местния бизнес. Може би това е начинът за намаляване на обезлюдяването тези времена чистият въздух и спокойният начин на живот биха заинтересували не малко хора. Градчето притежава будни и амбициозни жители. Институцията, която допринася за развитието на града в Историческият музей.

През ХVІ-ХVІІ в. Чипровци се развива като рударско селище. През Възраждането се развива и килимарството. Днес градът разчита на добива и обогатяването на руди и на килимарството.

Производството на килими, както и историята на града, привличат хиляди туристи. Институцията, която спомага за увеличаване броя на посетителите и за развитието на културата и туризма, е Исторически музей-Чипровци.  Благодарение на усилената съвместна работа между общината и музея, градът е все по-често срещана дестинация. Притокът на туристи към градчето се отразява добре и на местния бизнес, който главно е свързан с хотелиерство и изработка на килими. Инвестициите в този недоразвит регион не е невъзможна, но е крайно трудна. Хубаво е, че все още се намират хора, които се борят за запазване на града си.

Град Чипровци е наследник на римско селище. Землището на населеното място е обитавано от тракийското племе трибали през първото хилядолетие пр. Хр. И до днес се пазят предания за стари тракийски крепости, светилища и надгробни могили. През XVII в. градчето, наречено „Цветето на България” от архиепископ Петър Богдан преди повече от три века, е седалище на Софийската католическа архиепископия и се превръща в католическото сърце на България. Чипровски католици създават първото светско училище в страната и първия семинариум (гимназия). Католическият архиепископ Петър Богдан пише първата българска история - „За древността на бащината земя и за българските дела”. В Чипровци се раждат и творят изтъкнати духовници, дипломати, майстори златари, търговци, превръщайки градчето в значим, предренесансов културен център на Балканите. Местното население на Чипровци принадлежи към българската етнографска група на торлаците.

Мост между миналото, настоящето, а дори и бъдещето винаги е бил и си остава Историческият музей. Музеят е постоянна институция в услуга на обществото и неговото развитие, отворена за обществеността, която придобива, съхранява, изследва, комуникира и показва материално и нематериално наследство на града. Тази културна институция играе значима роля за развитието на туризма и културата в Чипровци. През 2017 г. директор на музея стана д-р Анита Комитска. Тя се върна в родния си край от София, където е работила, като главен асистент по музеология в Националния етнографски музей на БАН. Д-р Комитска успя да предаде знанията и опита си на своите колеги и заедно започнаха да изграждат един съвременен и модерен музей.

Началото на музейното дело в Чипровци е поставено през 1968 г., когато във връзка с честването на 280 години от Чипровското въстание се създават две музейни сбирки - историческа и художествена - към читалище „Пробуда“. Години по-късно, по повод предстоящото честване на 300-годишнината от Чипровското въстание, с решение от 20 май 1986 г., се обявява създаването на Исторически музей - Чипровци - „музейните сбирки да прераснат в Градски исторически музей“.

Експозицията на музея включва няколко раздела - „Чипровският металодобив“, „Чипровска златарска школа“, „Килимена зала“, „Чипровци през ХVІІ век“ и „Възрожденско изкуство“. Етнографската експозиция на музея днес се помещава в Катеринината къща, където е и единствената у нас жива колекция с растения за багрене на вълната за килимите. В двора се демонстрира боядисването на преждата, един от най-важните етапи в производството на килими. Багрилата трябва да са стабилни, устойчиви на атмосферни влияния и пране. Естетическата стойност на килима зависи в много голяма степен от качеството на боядисване, подбора на цветовете, от съчетанието им в хармония. За оцветяване на вълната се използват различни природни багрила: растителни, животински и минерални.

В Пунковата къща се разполага образователен център, организира се и  „Школо по вероучение“, заедно с чипровския манастир „Св. Иван Рилски“.

През годините, Исторически музей - Чипровци е организатор на редица научни сесии и конференции, чествания, на гостуващи изложби от други музеи, на културни програми за местното население. Той  попада под номер 69 в 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Преди три години музеят направи основен ремонт. Превърна се в един модерен музей, изграден съгласно изискванията на съвременната музеология. Предлага демонстрации на старинни техники на багрене на вълната и тъкане на мотиви от чипровски  килими, документални филми, детски кът, където малките посетители редят пъзели и оцветяват книжки с килимени мотиви.

Музеят е част от организаторите на прочутия Фестивал на чипровския килим. Под шатри на площада могат да се купят килими и сувенири в шарките на местните килими. Сувенирите са най-разнообразни. Сред тях са часовници, чиито циферблат представлява мотив от килима.

Целта на фестивала е да се популяризира Чипровския килим, като представи традицията в занаята и навлизането на съвременни мотиви в изработването му.

Многовековната традиция на чипровското тъкачество получи голямо признание в края на 2014 г., когато килимите бяха признати от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.

През 2019 г., за шестото издание на фестивала, две килимарки от Чипровци изтъкаха килим специално за посещението на папа Франциск в България. Този жест е израз на силния дух, който притежават местните жители, пазейки и почитайки древните си занаяти.

Историческият музей в града е една от основните институции за популяризиране на града. Обединявайки култура и история, той успява да организира редица събития, които привличат вниманието на стотици туристи и спомагат за развитието на местния бизнес.

Чрез инициативи заедно с местното училище, служителите на музея вдъхват национално самосъзнание на малките деца от общината. През 2019 година се проведоха десетки уроци за местните традиции, урок по родолюбие, както и уроци по багрене с естествени природни материали.

Музеят дава възможност за изява на местни творци чрез организирането на изложби, посветени на творбите им. Миналата година своята фото-изложба представи Иван Иванов, декоратор музеи и галерии, със снимки на чипровски килимарки и магията на произведените килими.  Тази изложба обедини стотици местни хора, заради благотворителната инициатива, която проведе Иван. Събраните средства от продадените картини бяха дарени за лечението на болна жена от града.

Килимената зала е средище и център за различни обществени прояви. В нея хората си казват „да“, други получават дипломите си за образование. Организират се и срещи за проблемите и бъдещето на чипровските занаяти и т.н.

През 2019 г. в града ни се чества и Деня на Япония. На 27  юли, местните жители и туристи се докоснаха до Япония, разбраха  как се облича кимоно, как се изработват оригами, какво е канзаши, каква е тайната на японските йероглифи, кои японски доброволци от ДЖАЙКА са работили за развитието на Чипровци. Почетен гост на събитието бе г-ца Мисаки Нишимура, секретар по културните въпроси в Посолството на Япония в България.

Благодарение на съвместната работа между Историческия музей и Националната художествена академия, през 2018 г.  в Чипровци се представи и колекция  облекла с мотиви от чипровските килими.

На историческия хълм е изграден католически параклис-костница, в който ще бъдат положени костите на архиепископ П. Богдан, епископ Илия Маринов и францискански монаси, допринесли Чипрвоци да бъде наречен "Цветето на България".

Чипровци с гордост се нарежда редом до местата за поклоннически туризъм, защото православните и католическите храмове са открили свой кът на хармонично съжителство.

Ролята на Историческия музей в Чипровци е голяма за културното и духовното развитие на града. Чрез множеството събития и популяризиране на местните занаяти и история, културната институция привлича хиляди туристи.

Според статистика, през 2019 г. посетителите на музея са били 9884 души.. Нарастването на броя на посетители очевидно свидетелства и за нарасналият интерес към институцията и града като цяло. А оттам положителен ефект усеща и местния бизнес, който освен изработката на килими, се занимава и с развитието на ресторантьорска и хотелиерска дейност.

В Чипровци няма много безработни, местният занаят им помага да се занимават с изработка на килими и в домашни условия, стига да имат желание. Децата от малки биват научавани как се изработват чипровските килими. За целта е необходимо-един вертикален стан (предполага се, че във всяка къща би трябвало да има, защото прабабите на местните са се занимавали главно с това) и конци. Както споменах, в Чипровци конците се багрят от естествени материали. Вълната за направата им могат да се намерят както в региона, така и в самия град.

Само за четири години се наблюдава почти двоен ръст на посетителите. Това е резултатът за положените усилия на музея, на общината, на жителите за популяризиране на родния им град. Видно е, че събитията, които се организират, привличат интереса на туристите. Наследството, оставено на чипровчани, е оценено и има виден интерес към него.

За да затвърдя положителния приток на туристи разговарях и с Емануела Лионова, собственик на Гостоприемница „Кипро“.  

„С всяка изминала година туристите, които идват са все повече. Те са предимно млади и будни хора, решили да се насладят на красивата природа в Чипровци и да се запознаят с местните традиции и занаяти. Най-много посетители отчитаме по време на фестивала на килима. Хората се интересуват от производството на килими, както и от местните забележителности. Често питат за музея и остават въодушевени, когато го посетят. Досега всички туристи, които са идвали при на, са посещавали музея, тъй като в Чипровци няма къде другаде да идат, няма музей на занаятите или творчески центрове. Хубаво е, че институцията е успяла да съчетае всичко. Несъмнено има интерес към килимите и хората масово имат желание да ги закупуват.“, споделя тя.

Нашият официален доход е от туристите, ние разчитаме предимно на тях. Защото посетителят на гостоприемницата ни, ще плаща за нощувка, ще си пазарува от местните магазини, ще си купи сирене или мляко от местен производител, ще си вземе сувенир от някой частен магазин в Чипровци. По този начин не печеля само аз, а поне още трима-четирима жители на града. Всички гости на музея отсядат в Чипровци и това помага за развитието на нашия бизнес.

Работейки по същия упорит и усърден начин, културната институция би допринесла значително за развитието на града в положителна насока.

Чипровци е  пресечна точка на история и съвременност, в която съжителстват православие и католицизъм, занаяти и изкуство, минало и бъдеще.

Въпреки лошата демографска картина на региона, има надежда, че тя би могла да бъде обърната или поне компенсирана благодарение на усилията на институциите, както и активността на гражданите. Малкият музей в град Чипровци го доказва. С общите усилия и компетентността на амбициозните специалисти в музея, подкрепяни от служителите в общината,  може да бъде предизвикан интересът на много туристи, за да се докоснат до най-ценното наследство на Чипровци-нашият килим.

До връх Миджур и обратно

Материалът е изготвен от Мариета Йорданова, ученичка в ПМПГ „Св. Климент Охридски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: Иван Иванов, Исторически музей Чипровци - Фейсбук

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

Rollplast, AQ Magnit,  BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин