Замисляли ли сте се колко различни процеси са нужни, за да могат дори най-малките продукти (като паста за зъби, например) да достигнат до дома ви?
За сложното и динамично развитие на световната икономика през хилядолетията разказва популярният британски журналист Филип Коган в знаковото издание „Повече: 10 000 години растеж на световната икономика“. Задължителен наръчник за всеки, който се интересува от история на икономиката, „Повече“ проследява ключови явления като земеделието, енергията, производството, транспорта, имиграцията, влиянието на централните банки и технологиите, които завинаги променят човешкия живот и тласкат света към все повече просперитет.
Използвайки дългогодишния си опит като колумнист в The Economist, Филип Коган се захваща с нелеката задача да обобщи 10 000 години развитие и да покаже движещата сила на икономиката, която има също толкова голямо влияние в историята на човечеството, колкото революциите и войните. От възникването на най-ранните цивилизации в древна Месопотамия, през индустриалната революция на Великобритания от XIX век, до процъфтяването на китайската икономика, което изиграва главна роля за благоденствието през последните десетилетия, тази книга е предназначена за онези читатели, които искат да видят пълната картина на световното икономическо развитие.
Филип Коган обръща необходимото внимание и на историческото значение на икономиките извън Запада – Китай, Индия и ислямските империи, както и на мащабните промени в Европа след края на Средновековието, които обуславят нейната лидерска роля в следващите векове. Онагледена с множество примери от миналото, както и от развитието на големи съвременни брандове като Amazon и Coca Cola, „Повече“ разкрива пред читателите колко сложни всъщност са били икономиките в историята и как много от чертите, за които мислим, че са само част от нашето време, са съществували в продължение на хиляди години. А от всички фактори, допринесли за съвременното благоденствие и просперитет, най-важният е комуникацията и сътрудничеството между хората, които раждат „Повече“ идеи, повече търговия и в крайна сметка най-важното – повече свобода.
Из „Повече“ от Филип Коган
Поривът да се търгува
Нека първо се замислим за малките неща. Например за най-тривиалната потребителска стока в дома ви – тубичка с паста за зъби. В пътуването ѝ до вашата баня са въвлечени хиляди хора и стотици процеси. Титановият диоксид, който избелва зъбите ви, трябва да бъде добит, вероятно от мини в Австралия или Канада. Калциевият карбонат, който действа като абразив, е извлечен от варовик, а ксантановата смола, използвана като свързващ агент, се получава от смилането на растения. На пастата за зъби в банята ми са изброени 17 различни съставки, без да броим пластмасата, от която е изработена самата тубичка. Всички тези материали трябва да бъдат транспортирани до завода, където се превръщат в готовата паста, и пакетирани в картонена опаковка с лого, което експерти са проектирали така, че да привлече погледа ви на рафта в супермаркета. След това продуктът е превозен с камиони до центрове за дистрибуция и накрая бива нареден по рафтовете от служителите в магазина.
След това се замислете за големите неща. Отидете до пристанището за контейнеровози Феликстоу в Съфолк, на източното крайбрежие на Англия, и ще попаднете в царство на гиганти. Когато аз отидох там, контейнеровоз на Maersk, дълъг около 400 метра, бе готов да отплава от дока. Палубата му беше пълна с метални контейнери, наредени по осем един върху друг. Под палубата имаше също толкова контейнери, колкото и над нея. Три крана, високи по 80 метра, седяха бездейно отстрани – работата им по товаренето бе приключила. До няколко седмици хиляди потребители ще използват стоките, дошли от някой от тези контейнери.
Световната икономика включва тази комбинация от малки и големи неща във всеки един ден. Въвлечените парични суми са толкова огромни – трилиони долари, – че е лесно да забравим, че става дума за стоките, които използваме във всекидневието си: храната, която ядем; дрехите, които носим; устройствата, които използваме. Няма човек, който да е икономически остров.
Около 90% от световната търговия се извършва с кораби. Във Феликстоу метални сандъци са натрупани покрай доковете докъдето поглед стига. В течение на един работен ден 2000 камиона пристигат, за да стоварят стоки за износ, и след това отново поемат на път, натоварени с вносни материали.
Пристанището има и три железопътни терминала, през които се превозват около половината от товарите. В края на една от линиите наблюдавах истинско постижение на инженерната магия, докато подемен железопътен траверс (единственият в страната) плъзгаше локомотив настрани. Това позволява да се обърне посоката на движение на влака и да се прикачи нов товар в края на друг коловоз. Тези малки триумфи на изобретателността са необходими, за да бъдат докарани стоките до вашия дом, а историческите им корени са дълбоки.
Огромни пристанища като Феликстоу са пръснати по целия свят. Дълбоководното пристанище на Сингапур е една от причините, заради които сър Стамфорд Рафълс избира мястото за британска търговска база през 1819 г. Друга причина е стратегическото му местоположение – в югоизточния край на Малакския проток, между Малайския полуостров и Суматра. Всеки кораб, който възнамерява да плава от Индийския океан до Южнокитайско море, трябва да премине през протока. Днес пристанището е второто най-натоварено в света, а Сингапур е сред най-проспериращите страни на планетата благодарение на позицията си в сърцето на търговията и финансите на Азия .
Транспортните контейнери изглеждат толкова еднообразно, че е трудно да се предположи какво има в тях. В Сингапур обаче е възможно да се хвърли поглед към стоките, които корабите всъщност пренасят. На кея са строени тойоти и хонди, произведени в Азия (напът към Европа), мерцедеси и беемвета, произведени в Европа (и напът към Китай), и пикапи Mitsubishi, напът към Близкия изток. Най-големите кораби могат да превозват до 8000 коли наведнъж, а през пристанището всяка година преминават 1,1 милиона автомобила.
Търговията, която се извършва през Феликстоу, Сингапур и десетки други пристанища всеки ден, поддържа хода на световната икономика. И e част от изключително сложна мрежа. Внасят се и се изнасят не само готови продукти, но и компоненти и суровини. В един айфон има екрани, направени в Япония и Южна Африка, и сензори, произведени в Тайван, както и други компоненти, изработени в Германия, Франция, Италия и Нидерландия. Тези части са създадени от суровини, които идват от Африка или Южна Америка, а цялото устройство е сглобено в Китай. И все пак айфонът се смята за типично американски продукт1.
Хората търгуват от хиляди години. Това е нещо съвсем различно от споделянето, което в крайна сметка правят и дивите животни – прайд лъвове си поделят плячката например. Различава се и от симбиозата – рибата прилепало яде паразитите по акулата, а в замяна акулата не я изяжда.
Търговията изисква съзнателно признаване на взаимноизгодната размяна. Ти имаш нещо, което аз искам; аз имам нещо, което ти искаш. Може би моето ябълково дърво ражда повече плодове, отколкото мога да изям, преди да са изгнили, а твоите кокошки снасят повече яйца, отколкото можеш да изядеш на закуска. Има смисъл да направим размяна. Този вид сделки, изглежда, са присъщи единствено на хората. Както великият икономист Адам Смит отбелязва: „Никой никога не е виждал куче честно и умишлено да разменя кокали с друго куче“.
На глобално равнище търговията е възможна, защото ресурсите са разпределени неравномерно. Някои райони на земното кълбо са богати на минерали; някои разполагат със слънчевото време, което е необходимо за отглеждане на плодове или памук; други имат обширни равнини, където може да се отглежда пшеница. С течение на времето някои култури са се възползвали от умението си да произвеждат глинени съдове, платове или занаятчийски стоки. Те правели това, в което са добри, и след това разменяли излишъка с други места, където хората били добри в направата или отглеждането на нещо друго.
Ранната търговия може да е започнала като взаимна размяна на дарове, както все още се прави в съвременното общество, когато празнуваме рождените си дни или носим вино, когато сме поканени на вечеря. С течение на времето тази размяна на дарове може би е станала по-систематична. И двете страни са осъзнали, че печелят от този процес. В случая с размяната на ябълки срещу яйца храната на всички става по-разнообразна. Постепенно това довело до специализация. По отношение на някои стоки се случило много бързо. Всяко средновековно село е имало ковач и обущар.
Същият процес води до възникването на пазари, каквито съществуват поне от времето на финикийците през второто хилядолетие пр.н.е. и биват откривани по целия свят, особено в малките градове. В основата на голяма част от търговията са фермерите, които изнасят излишните си стоки или добитък за продажба. За хората, извършващи специализирана дейност – продават вино например, – пазарите са жизненоважен начин да продават стоките си. А след като вече има пазар, купувачите сравняват цените. Този, който произвежда най-евтино, ще спечели. С времето това ще притисне търговците да станат „по-ефективни“ – да произвеждат повече стоки на по-ниска цена. Купувачи и продавачи трябва да постигнат единодушие не само за цената на стоката, но и за нейното качество, за мястото и времето на размяната, както и за вида и момента на плащането. Иновации като пазарите, борсите и финансовите инструменти улесняват този процес.
Търговията с далечни места също съществува от хиляди години. В законите на визиготите са споменавани negociatiores transmarini – отвъдморски търговци. През голяма част от историята обаче далечната търговия е била както много скъпа, така и много рискована. Затова този тип търговия обхващал само малка част от икономиката, най-вече луксозни стоки като бижута, подправки или коприна. Повечето от нещата, които хората използвали, се произвеждали в близката околност.
Когато корабите станали по-големи, а навигацията – по-надеждна, станало възможно да се транспортират по-обемни стоки като дървесина, зърно или роби.
През последните два века търговията е преобразена от влаковете, параходите и двигателя с вътрешно горене. Така че тази книга отчасти е история за това как търговията се разширява и задълбочава в течение на хиляди години до такава степен, че трансграничната търговия вече обхваща над половината от всичко, което светът произвежда всяка година3. Световната икономика се сформира от сложното взаимодействие на конкуренция, държавна намеса, потребителски предпочитания и разпределение на природните ресурси. Промени ли се една част, не можем да сме сигурни как ще реагира останалата част от системата – нещо, което гласоподавателите трябва да помнят винаги когато политиците предлагат прости икономически решения.
