С омайната поредица „Самодивски сезони“ („Откраднато, обречено, опазено“ и „Орисано“) варненската писателка Искра Урумова потопи хиляди читатели в магията на българския фолклор и народните митове. Сега обичаната авторка се завръща с изненадващ скок в жанра и от света на мистичното ни пренася във взривоопасната приключенска история „Последният милион“.
От остров Майорка, през Родос и Варна Искра Урумова ни запраща във вихрушка от събития, в чийто център се оказва една чаровна крадла с неподозирани таланти. Някога далеч в миналото Андреа Христова напуска родния си Пловдив и влага цялото си наследство в усамотено местенце на райския остров Майорка. Години по-късно миналото ѝ се е изпарило също като фамилията ѝ. Сега Андреа Кристоф, или Рея, както я наричат жителите на малкото селце Дея, има две самоличности – за някои тя е опитен реставратор на антични вещи. За други – неустоима танцьорка, способна да разпали страстта в очите на всеки зрител. За малцина – хладнокръвен и неуловим професионалист, който може да изпълни каквато и да е поръчка, където и да е по света.
Докато един ден мисия на яхтата на известен руски милиардер не я изправя очи в очи с Мартин Алварес – чаровен и смугъл испански мафиот, зад чиято примамваща усмивка се крие огромна заплаха. Страница от ръкопис, свързана с родовата история на Алварес, ще отведе Андреа във Варна – там, където ще се реши съдбата й. Щуро надбягване с времето ще докаже, че и най-умелите крадци си намират майстора. Изправена очи в очи с изкушението, младата жена ще трябва да рискува да загуби всичко в опит да завоюва не само неприкосновеността си, но и своя „Последен милион“. Написана в духа на най-популярните криминални романи от световно ниво, новата книга на Искра Урумова ни завихря в лудешка история на високи обороти, в която интриги, любов и опасни приключения се оплитат в стегнат възел. „Последният милион“ ни кани да играем в смъртоносна игра на руска рулетка, където сърцето е желана мишена, която се улучва най-лесно отблизо…
Из „Последният милион“ на Искра Урумова
Несигурно начало
Това е първата сватба, на която присъствам, а дори не съм поканена на нея.
Мисълта ме развеселява, докато гледам как красивата булка не отделя очи от младоженеца, който в този момент неумело прикрива жадно отпиване от чашата с шампанско.
Потискам смеха зад дискретно изкашляне и облягам рамо до вратата. От няколко минути наблюдавам тържеството на двама непознати и цял куп техни гости в пищно украсения варненски ресторант до морето и вече съм сигурна, че подобна дантелено бяла еуфория ще се окаже голямо изпитание за мен.
Полезно е да събереш впечатления на живо, умнице.
Съсредоточавам се отново върху булката – истински развълнувана е. Погледът ѝ обаче често и нервно търси реакцията на гостите, особено на по-възрастните сред тях. Явно се нуждае от доказателство, че всичко върви както трябва.
Не искам да съм на нейно място.
Време е да напусна заведението, за да не привличам излишно внимание. Може да изкарам лош късмет и някой от персонала, оказал се твърде паметлив за лица, да ме разпознае.
В крайна сметка, макар и дегизирана с перука, силен грим и филцово бомбе за небрежен разкош, аз съм крадла, върнала се на собственото си местопрестъпление. Глупаво е да се задържам дълго в територията на опасни и неприлично богати хора, които съм измамила. Така или иначе вече разполагам с достатъчно уличаваща информация за тях.
Кумът се изправя за произнасяне на задължителната реч и решавам да остана още минута-две. Но нищо изненадващо – мъжът излива цял порой изтъркани фрази и умът ми завива в друга посока.
Идеята за брак всъщност не е толкова лоша, ако съпругът е много богат и внезапно го сполети нещо непредвидено и... фатално.
– Като всеки прекрасен роман и този завършва със сватба – приповдигнато казва кумът и вдига тост за край на скучната си реч. – Защото любовта е по-силна от всичко!
Да, ама не е.
Излизам тихо от ресторанта в пролетната привечер с морски аромат, придърпвам шапката по-ниско над очите си и се сливам с хората, разхождащи се в парка.
Апартаментът, който наех, е на десет минути пеша, багажът ми е готов, а в полунощ ще съм далеч, далеч оттук.
Крача уверено по алеята и се разминавам със светлокос хубавец, който нахално ме оглежда и ми намига. „Този изобщо не е лош...“, констатирам с поглед през рамо.
Хм, явно вече съм готова за нови романтични приключения.
Става ми смешно и сватбените клишета пак се завъртат в главата ми...
„Любовта е по-силна от всичко.“ Май имаше някаква такава много стара песен. Помня я от детството си.
Не само изтъркано, ами и абсолютно невярно клише!
Любовта може да е каква ли не: гореща, красива, изненадваща, романтична, луда, забранена, опасна, драматична, нелепа, скучна, токсична, дори и вечна, но не и по-силна от всичко. Особено ако умееш да мислиш, докато чувстваш.
„В началото винаги има чувство...“ е изречението, с което започва историята на всяка любов. Но какво е чувството в началото, не е съвсем уточнено и обикновено се приема, че в края вече го няма.
Чиста лъжа!
Чувството си е там и може да е всякакво – и в началото, и в края. И не е задължително да е „удар от гръм“, „любов от пръв поглед“, „съдбовна среща“ и други розови превъзнасяния. Нерядко любовните истории се раждат от чувства като самота, малоценност, егоизъм, пресметливост, алчност, ревност, омраза, страх, отмъстителност, завист. Всички те са способни да превземат дните ти и да обсебят съня ти повече от романтичните усещания и много по-целенасочено от тях могат да те водят за носа... до олтара.
Няма как любовта да е по-силна от всичко!
Тя е само едно несигурно начало на нещо, което неизбежно приключва (понякога е дори смъртоносна). Най-силно в нея е чувството, което изпитваме в края ѝ. Затова и повечето хора дълго помнят как е свършила голямата им любов, а не как е започнала.
Търсите „Нещо за четене“? Още интересни предложения вижте тук:
