На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели тялото Господне от кръста и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото те измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
След Разпети петък, когато църковния канон забранява да се работи, защото за християните това ден на скръб за смъртта на Христос, в събота се правят последните приготовления за Великден. Това е втората възможност - след Велики четвъртък, да се боядисат яйцата. В събота се месят и пекат козунаците.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръстa.
Снимка: pravoslavieto.com
