От 7 март започват Великденските пости. Те продължават седем седмици, приключвайки ден преди Великден, който тази година се пада на 16 април.
Великденските пости започват частично на Месни Заговезни. От следващия ден от менюто се изключат месото и месните продукти. Седмица по-късно, на Сирни Заговезни, се заговява за последно с яйца, мляко и млечни продукти и от понеделник започва същинското постене.
40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. По тази причина се смята, че чрез лишение от блажна храна човек пречиства тялото и душата си.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приемат никакви месни и млечни продукти, олио и алкохол.
През първата седмица, от понеделник до събота, могат да се консумират само растителни продукти без олио и вино.
През втората седмица строгият пост е само в сряда и петък. В събота и неделя са разрешени олиото и виното.
Третата седмица се нарича „Кръстопоклонна“ и от понеделник до петък задължително се спазва строг пост, като отново в събота и неделя олиото и виното са разрешени.
Четвъртата и петата седмица се спазва хранителен режим като от седмица две.
Шестата седмица също се следва като втората, но на празника „Връбница“ в събота е разрешено консумирането на риба, хайвер или други безгръбначни животни.
Последната седмица се нарича „Страстна седмица: и е най-строга. Хранителният режим от понеделник до събота включва строг пост, а на Разпети петък не се консумира никаква храна, нито дори вода и напитки, ако здравето ни го позволява.
Снимка: pixabay.com
