Гледам веднъж един дядо се разхожда по улица, обрасла и стара. Отстрани, измежду непочистените дървета и храсти, се показваха къщи, почти загубили някогашния си облик с времето. Старецът спря и се загледа в една от къщите. Беше далеч от мен и не виждах лицето му, но видях как вдигна ръка, за да избърше падащата по бузата му сълза.
Може би този дядо плачеше за миналото време, за неговото детство и моментите прекарани тук. Може би плачеше за миговете, които не бе успял да прекара на това място. Може би той плачеше за неговият дом.
Домът е едно от най-специалните места за един човек. Домът може да е навсякъде - родното място, или някое друго, независимо къде. Условието за дом е само едно - да го обичаш. Можеш да обичаш и други места, естествено, но не така както дома, защото колкото и други да харесваш, обичта към него е специална и различна, единствена и неповторима. Където и да си, мислиш за дома, за това как да се прибереш там, за чувството на онова спокойствие, което той излъчва и може би никой друг не може освен майката.
Колкото и любимо да е това място, много хора живеят другаде. Но пък, ако беше обратното нямаше да е нормално, защото светът е толкова разнообразен, дава ни толкова много възможности, че ако не се възползваме от тях, ще си бъде чиста загуба. Развитието изисква движение, а ние трябва да се развиваме. Трябва да се наслаждаваме на света и да се гмурнем в него. Но винаги да следваме пътят, по който ни води сърцето - този към дома.
Много пъти съм мислел да живея в друга държава. Когато бях малък, това ме ужасяваше, когато станах по-голям тази опция ме устройваше, а сега, когато съм вече още по-голям, знам, че най вероятно ще напусна, но после ще се върна обратно, за да добия опит и да се развивам тук, в България, където е моят дом.
Мисля, че онзи старец от началото беше пропуснал тази част с връщането и беше разбрал своята грешка, но вече твърде късно. Беше позволил да се откъсне от мястото, което обича най-много, на което се чувства най-добре.
Реших да видя как е дядото, след като видях, че плаче. Когато го потупах по рамото и той се обърна аз се ужасих и веднага се събудих. Това бях аз. Тогава се убедих, че колкото и да пътувам, всички пътища, по които вървя, трябва да завършват с една и съща дестинация - моят дом.
Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик от СУ "Проф. д-р Асен Златаров", гр. Годеч за ученическия конкурс на EspressoNews "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца