Още от зората на човешкото съществуване ни се налага да вярваме в нещо. Дали в едно или друго, вярата и надеждата не са никак излишни, дори са задължителни. В стечение на историческите обстоятелства, още от незапомнени времена, малката България е източно православна християнска държава. Заедно с въпросната вяра и религия идват множество църковни празници, оцелели векове наред. В настоящето обаче се правят всякакви опити за изкривяване и изопачаване на същината на честванията. Както и опити за отричане на религията и празниците, защото в последните две години ако правиш всичко на обратно си специална снежинка, различен от другите и едва ли не – модерен. А разбира се, вековните чествания не са никак модерни, което води до непризнаването им и въпроса „отживелица ли са?“. Един църковен празник никога не може да се превърне в отживелица. Отживелица са телефоните с копчета, дънките с ниска талия, анцузите и всички тези неща, които са модерни десетилетие-две, но след това биват заместени от нещо по-ново, по-модерно, по-практично и минималистично. Буквално ги надживяваме. Междувременно един християнски празник, признат още през VII в., честван цели 14 столетия, предричащ раждането на спасителя на човечеството – не може да бъде забравен. Да, все още има хора, които използват телефони с копчета или носят дънки с ниска талия, но точно тези архаистични действия ги правят различни за обществото, докато вярата, традициите и религията не са нищо срамно и ново за съвременния човек. Надеждата не е изгубена докато все още има и от тази порода хора, които ходят на църква и знаят защо го правят. А понякога е достатъчен и един фейсбук статус „Честито Благовещение“, последван от някакво пожелание, разбира се знаейки, че освен именния ден на Благо се чества и едно евангелско събитие.
Българската общност доста успешно успява да запази духовността, традициите и вярата в църквата. Поне за сега. Радостен е факта, че освен в „Света София – Премъдрост Божия“ са отслужени литургии във всички православни храмове в страната. Докато обществото крепи църквата, тя ще им отвръща със същото. Ако има равенство между религията и човека – църковните грижи биха олекнали, както и тези на хората.
Въпреки забързаното ежедневие на българина, пълно с различни проблеми, спънки, щастливи и не чак толкова хубави моменти, той е възпитан с християнството, все още помни корените си, празниците си, обичаите и традициите си и изпълнява всеки един от тях с желание и старание да запази вярата и да я предаде на децата си. Които деца, макар и манипулирани от заобикалящата ги среда, все още знаят кои са църковните празници и все още носят искрата на просвещението.
Материалът е изготвен от Стефани Ценкова, ученичка в 9 клас, в СУ „Летец Христо Топракчиев”, гр. Божурище за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор: Българската национална телевизия
Медийни партньори: BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.