Миналото е мястото, из което всеки се скита безмълвно, когато яркият път ширещ се през настоящето, водещ до бъдещето, избледнее. Човек се връща там, където всичко вече е познато, където има уют и топлина, там, където може да преоткрие себе си и да се сгуши в прегръдката на светлите спомени.
Понякога душата се лута из това място с часове и търси нещо забравено, което би могло да освети пътя ѝ отново. Българинът често попада там в търсене на знания и спомени за велики битки, за създаването на писмеността, за Златния век на българската култура, за Освобождението и за много други събития с историческа стойност, защото те са източник на национално самочувствие.
Години наред българинът бива измъчван, поробван и унижаван и до голяма степен всички тези зверства му дават сили да се изправи гордо на краката си, да стъпи здраво на земята и да се бори с неправдата за себе си, за народа и родината си. Но всички тези неща биват забравяни малко по малко и когато това се случи, то те трябва да бъдат припомняни.
Пътувайки по света много сънародници чуват въпроси като: „Къде се намира страната ви?“, „От кога съществува изобщо?:“ или пък фрази като: „Не съм чувал никога за такава държава“. Тогава в сърцата им се запалва искра на гордост и желание да обяснят на питащия, през какво минава родината ни през вековете - славни победи, културно израстване, робство, но и извоюване на свобода, събития, които я белязват завинаги. Точно поради тази причина, те оставят настоящето и бъдещето за момент, за да си спомнят всички славни моменти и личности - от основаването на българската държава по времето на Хан Аспарух и преди нея, през ожесточени битки и моменти, чак до великите подвизи на Ботев и Левски, които запалват искрата за борба в човешките сърца, от създаването на писмеността през „История славянобългарска“ до всички автори, които описват красотата и историята на България в произведенията си, от необразования човек до процъфтяващата просвета и култура по времето на Цар Симеон и продължаваща след него. От хората, примирени с робството до борците и будителите, които заедно вдигат рухналата ни из основи държава и я възраждат като дават сила и надежда на народа за борба. Всички тези хора и събития са източник на национално самочувствие. Историята и миналото ни са нашето богатство. Именно те ни правят единни като народ.
В човешкия живот има три основни момента, които можем да наречем: „вчера“, „днес“ и „утре“. Те не могат да съществуват един без друг. Точно заради това човек трябва да познава своето минало. За много българи именно то е причината за тяхното високо национално самочувствие. Всички велики събития са предпоставка за това да сме такива, каквито сме. Трябва да се гордеем с всичко, което се е случило, защото без „вчера“, нямаше да има „днес“.
Материалът е изготвен от Патрисия Николова, ученичка във Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин