Какво трябва да направи един човек, за да се превърне в герой? Да даде живота си в името на нещо свято, да се бори за дадена цел, да извърши велик подвиг, с който всички да научат името му? Със сигурност. Но човек може да бъде герой и всекидневно, макар и никой да не е чувал за него и никой да не се замисля за жертвите, които той дава. Такъв е моят татко – герой за София, но най-вече герой за мен.
Сигурно се питаш : ,,Герой за София? Как така?!“. Е, по най – прекия и може би най-неочаквания за теб начин – той работи като пожарникар. Предполагам трябва да започна представянето му с този факт, защото именно това изтъква неговия принос за столицата ни. Баща ми работи като пожарникар от седемнадесет години – постъпил е в служба няколко месеца преди да се родя. През цялото това време не съм го чула нито веднъж да се оплаква или да бъде недоволен от работата си. В това отношение, а и в много други, той е пример за мен и доказателство, че човек може да обича работата си и да я възприема не като досадно и изтощително задължение, а като призвание и възможност да бъде полезен. Това не означава, че не е изтощително – много пъти тате се е връщал от двадесет и четири часово дежурство изморен, защото е прекарал цяла нощ в гасене на пожар. Тогава той донася каската, тежките кубинки и униформата си, белязана от мириса на пушек и огън, и бърза да я изпере, за да не ни бележи и нас. Въпреки умората си обаче винаги намира сили да ни се усмихне и да изслуша какво имаме да му кажем – а ние с брат ми, а от година и половина и с малкото ни пуделче, щом чуем звука от ключовете му, предизвестяващи неговото прибиране вкъщи, го посрещаме с прегръдка, а той нас – с целувка по челото.
Разбира се има и леки дежурства – не си представяй, че се хвърля в огъня и всеки път се изплъзва на косъм от смъртта – това е една преувеличена представа, изградена от филмите. В действителност обаче горещината, видимостта и придвижването, когато се наложи да влезеш в горяща сграда, са много по-тежки от онова, което сме свикнали да виждаме на екрана. А стихията е много по-трудно укротима – огънят е като звяр, борбата срещу който е тежка и трае часове наред. И тате го прави, когато трябва, като спасява освен самата София, и нейните деца – хората.
Всъщност детската мечта на тате не е била да стане пожарникар, а ветеринар. Той много обича животните и винаги е искал да им помага. В училище е бил много добър по предмети като биология, математика и физика ( не и по химия - там, както казва той, ,,едвам се връзва тройката“), което го е мотивирало да кандидатства за своята желана професия. Уви, онова, което го е провалило, са били формулите на Виет – тогава за ветеринарна медицина е трябвало да се положи изпит по биология и по математика. Явно непоносимостта към тези формули се предава в кръвта, защото миналата година на изпит по математика сгреших задача с тях. Кой знае!
Въпреки тази несполука тате обича сегашната си работа и не съжалява, че практикува именно нея. И въпреки провала с формулите на Виет той все още обича математиката и помага на брат ми с уроците, а когато бях малка, помагаше и на мен. Спомням се как веднъж във втори клас ми обясняваше каква е работата с равнобедрените триъгълници, а аз не разбирах нищичко и сълзите ми падаха по току-що изгладените от мама дрехи, която не смееше да намеси в напрегнатата ситуация, а тате се гневеше все повече и повече заради неспособността ми да проумея какво се случва. Но всеки е минал през това!
Не си мисли обаче, че тате е бил прилежен и изпълнителен ученик. До пети клас е бил отличник, но след това вече не е взимал нещата насериозно и е разчитал до голяма степен на природната си интелигентност. В никакъв случай не е бил двойкаджия, по горе споменатите предмети е изкарвал високи оценки, но ученето определено не му е било приоритет. Бягал е от час - не е посещавал часовете по физическо в продължения на една учебна година, появил се е в последния час, при което учителката му е възкликнала : ,,О! Имате нов ученик!?“.
Тате е имал много буйно детство – прекарвала съм часове наред да слушам в захлас разкази за приключенията, които е имал с приятелите си, и за лудориите, които са вършили. Споделял ми е, че това е била любимата му част от годината – чакал с нетърпение моментът, в който ще настъпи лятната ваканция, ще хване влака и ще отпраши към селото си. Макар и някои случки и преживявания да ми изглеждат неразумни и дори опасни, осъзнавам, че той ми описва детство, което никое дете в днешно време не може да има, а това го прави още по-специално.
Баща ми обича природата още от дете – често ни подканя да отиваме на Витоша през почивните дни. Преди гледах на това като досадно задължение и не ми беше приятно, но от няколко години и аз заобичах планината. Макар да не е творческа личност, тате определено може да оцени красотата на есенния пейзаж или да обърне внимание на заскрежените одежди на дърветата. Но той обича планината и заради свежия дух, с който го изпълва, заради начина, по който го успокоява и в същото време кара сърцето му да блъска в гърдите му, натоварено от усилията, които полага, за да се катери нагоре. Той обича да спортува и да поддържа физическа форма, като тренира или кара колело, а интензивните походи сред природата го зареждат както физически, така и емоционално.
Баща ми е човек на предизвикателствата – обича да тества себе си. Това се дължи до голяма степен и на присъщия му инат – ако си решил да спориш с него, трябва да се заредиш с огромна доза търпение. Той не умее да губи - дори да не е прав, ще продължи да упорства, дори само за да не бъде на същото мнение като теб и да изрази своята индивидуална позиция – качество, което много пъти е пораждало спорове. Въпреки това в много случаи разсъждава логично и в дълбочина и умее да разглежда даден проблем от различни гледни точки. Вечер, когато дискутираме дадена тема, често ме кара да се замисля и да обърна внимание на нещо, което не съм зачитала като важно до този момент. Често пъти има по-скоро песимистично отношение по и е склонен да изтъкне повече негативите, отколкото позитивите в дадена ситуация – в много случаи е скептичен към информацията, която получава, и недоверчив към нея, докато сам не направи проучване и не се информира по конкретния въпрос . Той е изключително практичен и точен, обича да има конкретен план на действие, който да следва. Ако нещо неочаквано се обърка или забави, то това е способно да развали целия му ден и настроението на всеки около него. Татко до голяма степен е привърженик на рутината – обича да има контрол над ситуацията, да знае какво следва и да изпълнява задачите си докрай – все неща, които е предал и на мен и които могат да бъдат както положително, така и отрицателно качество.
Тате обича да помага, с каквото може – ремонтира техника и уреди на познати например. Интересува се от коли и велосипеди, обича да разглобява дадени части и да изучава как работят. Щом някой има проблем с колата, веднага отива при него – знае, че той ще му помогне и няма да му откаже. Той е изключително педантичен – готов е да прекара часове, за да изпипа нещо до най-малкия детайл. ,,Симетрията, симетрията е важна“ – негова патентована и често употребявана реплика. Тате не обича да оставя работата наполовина свършена, дори това да е с цената на почивката и времето за лично разпускане – бих казала, че е един от най-отговорните хора, които познавам, изпълнява обещанията си и винаги, винаги мога да му разчитам.
Баща ми е изключително всеотдаен и жертвоготовен за семейството си. Помага на родителите си, когато има нужда, и е изключително грижовен за мама, мен и брат ми. Прави всичко за нас, осигурява ни онова, от което имаме нужда – както повечето родители. Но освен всичко това той винаги намира време да ме изслуша – от малка много обичам да си говоря с него, да му разказвам всичко, което ми се е случило, и да го питам за мнение по даден въпрос. С него съм изградила много силна връзка и мисля, че си имаме изключително доверие. С него опитах първата си цигара, макар той да не пуши, за да не го направя в компания, в която ще се чувствам задължена. На него споделям всичко, което ми е направило впечатление, което ме е накарало да се замисля. Допитвам се до него по различни въпроси – за мен той е изключителен пример въпреки негативните черти, които носи, и в много отношения бих искала да бъда като него.
Смятам, че татко ми допринася ежедневно за София – но не само защото това е работата му, а защото е добър и истински човек. Той се хвърля в огъня както в работата, така и в живота си – с всеотдайност, решителност и увереност. Герой е не само за хората в качеството си на пожарникар, но най-вече за мен – в качеството си на мой татко.
Материалът е изготвен от Габриела Маринова, ученичка в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“
Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“
Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община
Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ – УНСС
