На 13 май 1913 г. е отрита Централната минерална баня в София. Тя е една от най-модерните в Европа. Има два етажа, като общото ѝ пространство е 5000 кв. м. Обслужва се от специализиран медицински състав и многоброен помощен персонал. Има зали за хидротерапия, електротерапия и калотерапия.
Двата големи басейна са с температурата на водата 23 – 26 градуса, а в по-малки топли басейни температурата е 37 и 46 градуса, използват се за лечение на ревматизъм. Минералната вода е с дебит 110 литра в секунда. Работи от 5 часа сутринта до 23 часа вечерта. Дневно я посещават 800 – 1000 души.[
Построена е по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и източноправославни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.
Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото ѝ състояние. Дълго време не се работи за възстановяването ѝ, след това част от нея се реконструира за нуждите на Софийския исторически музей. Във фондовете на музея се съхраняват над 120 000 исторически ценности, чрез които се представя историята на града. Сградата на Централната баня е паметник на културата с национално значение.
