На 28 март 1887 г., в дома на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина се ражда шестото им дете, което ще остане в историята на българската литература с името Димчо Дебелянов. Рожденото му име е Динчо и е кръстен на дядо си, но когато през 1906 г. в София са отпечатани първите му две творби, словослагателя прави правописна грешка и те излизат под името Димчо Дебелянов.
Семейство Дебелянови губи баща си, когато Димчо е на девет години и се премества в Пловдив при най-големия син на Вельо и Цана – Иван. В Пловдив Дебелянов учи в „Жълтото училище“ – по-късно Пловдивската мъжка гимназия и още там проявява интерес към литературата и прави своите първи поетични опити. По-късно унищожава стихотворенията си от този период и те никога не са публикувани.
През 1904 г. семейството се мести в София, а бъдещият поет започва да учи в Софийска мъжка гимназия. За първи път негови стихове са публикувани в списание „Съвременност“ през 1906 г. Това са „На таз, която в нощи мълчаливи“ и „Когато вишните цъфтяха“. 19 годишния талант става редовен дописник в изданията „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Из нов път“, „Оса“ и др. Печата сатирични творби с псевдоними като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор.
Творчеството му е силно повлияно от символизма, а неговите български кумири са Пенчо Славейков и Пейо Яворов. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, а по-късно се премества в Историко-филологическия. Учи лесно и бързо чужди езици, като с лекота научава френски, английски и руски език и започва да чете и превежда автори като Шарл Бодлер, Пол Верлен, Франсис Жам и дори и Шекспир.
Участва в Балканската война, където преминава през школа за запасни офицери и е произведен в чин подпоручик. Записва се като доброволец в Първата световна война, независимо, че не е подлежал на мобилизация. Още при тръгването си към фронта пише, че няма да се завърне и ще положи своя живот в изпълнение на патриотичния си дълг.
Подпоручик Дебелянов е убит в сражение на 2 октомври 1916 г. до село Горно Караджово, днес Моноклисия в Гърция, докато командва своята рота. За отличия и заслуги през втория посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен и произведен в чин поручик. През 1931 г. костите му са пренесени от двора на черквата в Демирхисар и е препогребан в родната си Копривщица. Къщата на Дебелянови в града е реставрирана и запазена като музей, като ежегодно там се провеждат „Дебелянови вечери“ и община Копривщица връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.
ПИСМО
С нечути стъпки в тъмен край отмина
денят, донесъл зной и знойна жад,
и свела небесата, нощ пустинна
лей сълзи над притихналия град.
И в тази нощ, на тебе посветена,
под ромона приспивен на дъжда,
заспива печалта ми, озарена
от спомена за твоето първо Да.
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
СВЕТЪЛ СПОМЕН
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.
И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчева.
Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
окрилени души нивга страх не обзима...
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
