Разбоишкият манастир „Въведение Богородично” наричан в миналото Курджиловски, е български, действащ скален манастир. Извън сградата на манастира се намира черквата „Въведение Богородично”, която е изградена в скалата.
Манастирът е обявен за Национален паметник на културата и е един малкото съхранили се в този район до наше време. Той е играл значима роля през епохата на Възраждането и с него са свързани някои спомени от четничеството и хайдушкото ни минало. Светата обител е била духовна спойка с два известни манастира – Трънския „Св. Арахангел Михаил” и Поганския „Св. Йоан Богослов”. Разбоишкият манастир е играл важна роля в развитието за културно-просветното дело в годечкия район и утвърждаването на здрави борчески традиции сред населението през XV-XIX век.
Това е уникално, красиво място с великолепна природа.
Местността е особено красива през пролетта и есента, когато каньоните са покрити с различни нюанси на зеленото. Смайва ни малка, бяла постройка издигаща се на 50 метра височина сякаш залепена върху отвесната скала. Това място носи особен заряд, в него като че ли оживява историята и събитията от онова време. Добиваш усещането, че се пренасяш в друго време и преживяваш всичко онова, което са преживели древните монаси още от времето, когато не е имало постройки и са се молели в скалните ниши, както и по-късно, когато е построен самият манастир - с много любов и надежда, че ще съхрани българския дух и свободата няма да бъде само мираж!
Имаш чувството, че тази пещера, в която е вградена черквата е записала в недрата си събитията, емоциите и чувствата на тогавашните българи.
Разбоишкият манастир е едно място запазило духовната атмосфера от миналото, скрито от погледите, потънало сред гори и скали, и когато поклонника стигне до него, разбира що е божи благодат. Това място е портал във времето.
Той се намира на около 2 км западно от село Разбоище, в дефилето на река Нишава и на 9 км югозападно от Годеч. До самия манастир не се стига лесно, понеже няма пряк удобен път. Ако сте с кола, спирате на края на село Разбоище, на височините над манастира и слизате по стръмни каменисти пътеки пеша. Манастирският комплекс е разделен на две неравностойни половини. Манастирските жилищно-стопански сгради оформят затворен двор с два входа – източен и западен с площ два декара. А отвъд реката, срещу манастира на планинския варовиков рид „Тупаница”, прикрит високо сред скали, пещери и дълбоки пропасти се е загнездил манастирският храм „Въведение Богородично”. До него се стига по една пътека от източната порта на манастира, като се минава през малкото дървено мостче на реката. На тясна тераса под църквата, на левия бряг на реката се намират все още следи от сгради, където е бил изграден първоначално манастира и просъществувал там до 60-те години на XIX век. След това по каменни стъпала се изкачвате нависоко, за да влезнете в малката църква, прикрита наполовина от скален навес.
Началната история на светата обител е забулена в неизвестност. Почти всички писмени свидетелства и документи са унищожени безвъзвратно и поради тази причина историческите сведения свързани с манастира достигат до наши дни чрез устни предания и легенди.
Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век. Според едно старо предание мястото, където е съградена манастирската църква, горе в скалите в една пещерна ниша някога е било тракийско светилище, а години по-късно вероятно около V-VI век пещерата била превърната в пещерна, ранно-християнска църква. Вътре в олтарната част на пещерния навес и сега стоят останките от един счупен каменен кръст. А пред притвора вероятно при построяването на църквата са били намерени един гравиран, античен жертвен камък, който и сега седи там и жертвената плоча поставена върху новоизградения престол на църквата.
Друго предание пък гласи, че манастирът е бил зазидан по времето на Асеневци, когато била възобновена Втората българска държава. Съществуват легендарни сведения, че това място, на което е разположена днес скалната църква е било използвано от неизвестен християнски владетел като скривалище от византийските войски.
Още от ранното средновековие, скалните пещери в околността стават убежище за монаси, сред тях е и Свети Сава. Легендата разказва, че когато светецът тръгнал на път за Йерусалим, Великите пости го заварили на това място и той прекарал на това място повече от 40 дни. Съгласно преданията, в резултат на неговия престой мястото станало свято и оттогава до днес от скалата извира лековита вода.
През Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е голям манастирски център, част от Софийската Света гора.
Долината на река Нишава става духовно средище на Западна България.
В края на Второто българско царство се оформя манастирът, а в пещерата се извършват обредни служби. От изток на рида Тупаница има пещера над голяма пропаст. Преданието говори, че там имало много галерии, които излизали на западния скат към река Дракул. Връзката между тях и пропастта била прекъсната с времето, като отворът бил затрупан и забравен. Според изследователите пещерата първоначално е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 метра. Това разширение се наложило поради увеличение броя на отшелниците, така възникнал скален скит. С понататъшното му разширение били построени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях личат и днес на левия бряг на реката. В по-голямата си част те са под насипа от ронеща се скала.
От една преписка, написана с черно мастило върху полето на една от запазилите се в манастира руски старопечатни книги през 1864 г., научаваме, че през това време манастирът е бил наричан Курджиловски. Името идвало от малката махала край него Курджиловци, която днес не съществува. Това наименование просъществувало кратко време и било забравено.
За селището Курджиловци съобщава и поп Стефан в един поименник съставен през 1774 -1812 г. /М. Стоянов и Хр. Кодов/
В него се съдържат имената на дарителите, групирани по селища, които са подпомагали църквите в западните български земи. Произхода на това наименование е неясен, но най-вероятно идва от турската дума „курул”, която имала значение на „важничи”, „перча се“. А Разбоишкият манастир за времето си бил важен, изтъкнат манастир в района.
Той и махалата край него Курджиловци, за която се твърди, че е част от съседното село Разбоище били нападани, ограбвани и опожарявани от турци и черкези многократно. Отново ги възстановявали, но след последното нападение манастирът пострадал много, дори бил опожарен.
Всичко живо било подложено на варварска сеч, като от братята монаси останал жив само един калугер, който се спасил по чудо. По предания от оцелелия калугер много поредни нощи сънувал един и същи сън, че Света Богородица му повелявала да съгради отново манастира и порутения храм. Като разказал на селяните сънят си, поканел ги да възобновят светата обител. Събраните строителни материали били складирани на поляната край реката и там майсторите захванали да градят новите постройки. Но каквото направели през деня на сутринта го намирали съборено, а строителните материали качени горе на площадката пред пещерата. Това се повторило няколко пъти.
И тогава решили да построят храма на това място, където е днес. /А. Методиев/
Тук преданието обаче се разминава с действителността. С основание може да се твърди, че религиозен живот е кипял през XIII-XIV век, когато широко разпространение придобива исихазмът. Неговите последователи не били преследвани от църквата и свободно ги разпространявали, като търсели уединени и тихи места. Ридът Тупаница и неговите пещери и каменни навеси се оказал „обетована земя” за монасите – исихасти. Меката варовикова скала им позволила да разширят и оформят обиталищата си като си приспособят и малки параклиси. Обстоятелството, че отделните пещери имали връзка помежду си, им давало възможност да се укриват и маневрират бързо в случай на опасност и нападение. /Св. Милчич/
Някои изследвачи смятат, че първоначално пещерата на исихастите за „кавия”, /помещение/, в което се молели. По-късно на пещерната площадка бил построен малък храм, с което кавията прераснала в скит. С увеличаване на братството построили и малки жилищни сгради, които били долепени до самата скала. Изобилието на дялани камъни, следите от хоросан и строителна керамика са красноречиво доказателство от изчезналите манастирски сгради. А по течението на река Нишава, от ляво, там където е бил скалният манастирски комплекс, има следи от коларски пътища и пешеходни пътеки. Те са водели до близките села – изчезналото Курджиловци, Разбоище, Туден, Чепърлянци и Беренде. /Св. Милчич/
Някои изследователи смятат, че скалният манастирски комплекс /скит с параклис/ вероятно датира от XIII-XIV век, а разрастването на манастира е станало по-късно –към XV и началото на XVI век. /Д. Димитрова, Здр. Ганева и Г. Стоянова/
А според други специалисти, запазените фрагменти от старата живопис в манастирската църква по стилови белези могат да бъдат отнесени към самия край на XVI и началото на XVII век. /Л. Прашков, Ел. Бакалова, Ст. Бояджиев/
Последното разрушаване на манастирските сгради под скалната черква през втората половина на XIX век накарало братството и наетите майстори да пристъпят към радикални промени. Те построили новите жилищни и стопански сгради на широката поляна на десния бряг на реката, където нямало опасност от скални срутвания и имало възможност за бъдещо разширяване. Освен това природните и климатични условия били по-благоприятни за братството и поклонниците. /Д. Димитрова, Здр. Ганева и Г. Стоянова/
Вероятно средствата не са били достатъчни и тук нова черкваа не е била построена. Останала само старата манастирска черква, високо в скалите, до която отивали по дървен мост през реката, по стръмна пътека и по каменни стъпала. Така се получило интересно разделяне на манастирския комплекс, което се е запазило и до днес.
Черквата “Въведение Богородично" е малка еднокорабна с масивен свод и полуцилиндрична абсида. Зидана от грубо обратен камък споен с хоросан. Състой се от две помещения – централна част и олтар. Била е без притвор, какъвто е построен много по-късно при обновление на храма. От новопостроения притвор в южната страна, на който е дадена част от скалата на рида Тупаница по 4 стъпала с обща височина 70 см и врата, над която в засводена ниша е поставена храмовата икона на „Въведение Богородично „се влиза в наоса на старинния храм. Почти нищо не е останало от богато изографисания храм, чиито стенописи са просъществували до 1941 г., когато е извършено обновление и измазване с хоросанова мазилка. През 1925 г. манастира е бил посетен от изкуствоведа Мильо Попов , който свидетелства за изцяло запазената живопис. След това, за да се прихване новата хоросанова мазилка към изписаните с образи и сцени „майсторите” буквално са ги изкопали или издраскали със стоманени длета. Така била унищожена почти петвековна живопис.
От старинната живопис на оса са запазени осем фрагмента от XVI-XVII век; в абсидната ниша – две фигури на литургисти с ангел над тях и част от Св. Богородица; на северната стена на наоса – части от три фигури на светци в цял ръст; на западната стена - две фигури в южната половина и Св.Константин и майка му Св. Елена в северната половина; по южната част на свода – остатъци от евангелски сцени. На северния край на западната фасада има оцелял фрагмент от „Страшния съд”. Всички изображения са изразителни, изписани свободно, в наситен топъл колорит – охрови, кафяви и червени багри. Някъде от запазените фрагменти личат част от надписи на църковнославянски. Голяма част от стенописите по тавана са изпопадали, от зле поддържания покрив на църквата.
Не са известни имената на художниците зографи изписали с голямо майсторство и умение стените на храма. Едно обаче е безспорно, това изографисване е било дело на талантливи майстори. Това време се свързва с дейността на книжовника и изографа Св.Пимен Зографски. Според житието му той е възстановил и обновил голям брой манастири и църкви около София и в страната. Не е изключено и някои от стенописите в църквата да са негово дело.
Старият иконостас, който бил от XIX век бил свален и разпръснат на части, се съхранява долу в манастирския комплекс . От неговите икони са запазени само няколко - Храмовата икона „Въведение на Св. Богородица“, „Богородица Одигитрия“, „Христос вседържител” и други, наредени върху новия иконостас /1950 г./, по който се виждат части от по-стари резби. Старите икони са рисувани върху платно залепено върху тънка грубо подготвена дъска. Това изпълнение е характерно за втората половина на XIX век.
Новия таблен иконостас и иконите по него са от обновяването на храма през 1948-1950 г. В манастира е запазен опис инвентар от 1962 г., в който са посочени наличните старини в манастирската църква. Отбелязано е и кой е рисувал новите икони през 1948-1950 г. Това бил живописеца Милетий Божинов, който нарисувал общо 42 икони. Интерес представляват четири от олтарните икони: „Св. Богородица”, „Иисус Христос”, „Св. Йоан Предтеча” и „Св. Архангел Михаил“.
В манастира се съхранява и един миней от 1869 г.
Манастирът „Въведение Богородично” е разполагал с твърде богата библиотека, в която преобладавали руски богослужебни книги.
От публикации на публициста Георги Тахов, който се занимава с историческото минало на манастира, научаваме твърде интересни факти от предосвобожденския му период. Към 1860 г. в манастира се е укривал Йовчо Тотю, по-късно замонашен под името Йоан. Той бил далечен роднина на Филип Тотю. Намерил убежище в манастира и с лични средства, и помощ на селяните от околните села възстановил голяма част от манастира, който за пореден път е разрушен. В манастира дошли и други монаси, все повече се увеличавали посетителите богомолци и неговите дарители. Манастирските имоти били разработени, увеличили се и животните отглеждани в светата обител. С идването си в манастира Йовчо направил в едно от помещенията „барутхана”- работилница за производство на доброкачествен чер барут. Една част оставал за нуждите на манастира, раздавал го на доверени хора, които по-късно се включили в неговата манастирска чета, а друга разпродавал тайно. Сформирал малка чета и защитавали хората от околността от турските разбойнически шайки. През 1861 година се включва в легията на Раковски, където се запознава с Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. След разпускане на легията Йоан заедно с отец Матей се връщат в манастира и се включват в производството на барут. Турската власт заподозряла, че калугерите в този Разбоишки манастир правят нещо нередно и изпратили една потерия. В завързалото сражение Йоан Тотю е заловен от турците и убит. Научавайки за своя верен събрат, Матей Преображенски се срещнал с монах Димитрий и му казал да събере оръжието на Йоан Тотю и да го погребе като тури на гроба му „камик”. / Г. Тахов /
Той е погребан под стъпалата, водещи към пещерската манастирска църква.
Посещението и престоя на отец Матей Преображенски в Разбоишкия манастир е все още живо в спомените на хората от този край. Някои възрастни хора, а така също покойната игуменка Зиновия твърдели, че Йоан Тотю и отец Матей при идването им в манастира през 1862 година били придружени от дякон Игнатий / Васил Левски/, който останал само една нощ и след това заминал за Карлово. Неслучайно в килията на покойната игуменка Зиновия , портретът на отец Матей Преображенски бил поставен на лично място.
През 1869 г. при трагични обстоятелства загинал игумен Исай, като по невнимание запалил готовия барут и разрушил всичко. /Св. Милчич/
Управлението на манастира поел поп Дионисий, които бил твърде енергичен и амбициозен и се захванал с възобновяването на порутения от взрива манастир.
По време на Руско-турската освободителна война през 1878 година българските помагачи от този район довели до манастира малка казашка част, за да я снабдят с храна за войниците и конете. Освобождението на България заварило манастира в сравнително добро имотно състояние и финансово укрепнал.
В началото на XX век Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947 г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква напълно унищожени. С течение на времето монахините с помощта на живеещите в околните села хора,успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. През 2007 г. умира и последната монахиня и за манастира започват да се грижат жителите от околните села.
В манастира може да се пренощува, но при условията отпреди няколко века.
Въпреки че на 50 метра минава електропровод, тук няма електричество. Няма и водопровод. Сред спалните помещения особено любопитна е малката стаичка с тайник, откъдето комитите, подгонят ли ги заптиета, се спускали към бойниците на стобора и оттам – към пещерите. Дървените вътрешни врати по-ниски от човешки бой, имат по три резета. По тях личат надписи издълбани от хайдути със засукани мустаци.
Сега в манастира няма богослужебно лице, въпреки увещанията на Светия синод. Има домакин - един родолюбец, който се опитва да създаде някакъв живот на манастира, но това не е достатъчно. Необходима е финансова подкрепа и то навременна. Необходимо е да се прекара вода и електричество и осигуряване на удобен автомобилен път, за да идват повече поклонници, туристи и излетници.
Много хора от различни краища на България, даже и чужденци се включиха в проведените доброволчески акции, като се опитват да върнат към живот манастира. Манастирът крие много неразкрити тайни. Необходими са многостранни и бъдещи проучвания.
Не се оценява възможността, Разбоишкият манастир да се превърне този живописен кът на родината ни в един привлекателен исторически обект за пълноценен отдих и патриотично възпитание.
Нека тези, които милеят за старините ни, да проявят разбиране и се притекат, кой с каквото може, за да се спаси от обезличаване това скално гнездо на вяра и родолюбие.
Материалът е изготвен от Беатрис Георгиева ученичка в 11 клас на СУ "Проф. д-р Асен Златаров", град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 – Родова памет"
Използвана литература: д-р Николай Илиев – "Разбоишки манастир"; Wikipedia.org; bulgariamonasteries.com
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.