Родовата памет и традицията в моята община като час от националната ни идентичност

2220 преглеждания

Родовата памет и традицията в моята община като час от националната ни идентичност

Родовата памет връща човека в миналото, той се замисля от къде се е възродило човечеството, какво е било в миналото, за нашите предци, как всичко е това което е днес...!? Питаме се как, защо, кога, къде?

Така, като се замисля, полъхът на вятъра ме отвява към малкото и скромно градче Годеч. Историята за миналото му, за битките водени тук, за красивата природа, за шума от водите на река Нишава. Името на града идва от това, че е годно за живеене и е имало удобен път до София. Годеч има чист въздух, който е благоприятен за деца астматици.

Както градът е със своята история, така и селата покрай него пазят своите спомени и легенди. Имената им говорят - село Туден е: тракийско име, има общ произход с румънската дума "tudina", която означава пропаст, урва, тъмнина. Легендата за селото е свързана със строежа на черквата, през тежкото време на османското владичество. Селяните я построили за три дни, като през деня не работели, за да не бъдат забелязани какво правят. Постройката била изцяло каменна. Когато турците дочули, че се строй черква, арестували двама свещеници, за да разберат къде е мястото на храма. Духовниците загинали като мъченици, но не издали къде е.

Село Мургаш означава: почернявам, гора, завладявам. Според легендата то получило своето име от буен неудържим кон, с който дошъл един от заселниците. Той имал единственото желание да притежава силата, неудържимостта на коня си Мургаш. Наименованието има славянски произход и в общ смисъл означава „Затулено-тъмно място“.

Село Лопушна - иде от лупави, което означава разбойници.

Разбойще - иде от  старобългарската дума „разбоище“ – място на битка, полесражение, бойно поле.

Беренде - е едно от двете села в България, носещи това име. Едното е в пернишко, а другото, за което говоря е в община Драгоман. Те носят  името печенежкото племе берендеи, заселило се по тези места, а според местното поверие – селото е кръстено на на един от вождовете на печенегите - Берендей.

Равна - иде  от равно място.  В османско владичество село Равна се е казвало село Стръмна. След унищожаването на село Клокотиш, жителите му местят землището на два км на запад в дъбовата гора, за да се скрият от турците, тъй като били заплашени, че следващия път и тяхното село ще бъде опожарено. По-късно били открити, но една мома ги е посрещнала с равна погача и ги е омилостивила, от където идва името на селото - Равна. Според легендата там за първи път е заквасено киселото мляко в България.

Друг полъх ме отвява към най-старите родове, това са Дединци, Панджинци, Каладжии.

Обичам традициите в моето любимо градче, защото те ни събират на площада и заедно празнуваме много празници. Там посрещаме Дядо Коледа, който носи шоколад на малките деца, също така и палим лампите на елхата в центъра. На Поклади, се срещаме и палим дървета за здраве и кукери обикалят покрай огъня; Всяка нова година я отпразнуваме с песни, танци, заря и с пожеланието да сме заедно и на другата година.

Задавам си въпроса: Ценностите какво ни дават, какво бихме били, ако ги изгубим? Природата, която ни дава спокойствие; историята, чрез която пазим спомена за себе си; традициите, които ако спазваме, уважаваме и предавани ни правят тези, които сме. Всичките тези неща се свързват и се превръщат в родовата памет, а всеки трябва да не забравя от къде е тръгнал, защото има хора, които се срамуват да кажат примерно, че живеят в някакво село или пък се срамуват от родителите си.

За мен родовата памет е нещо много важно и скъпоценно. Тя трябва да се запази за в бъдеще, за поколението, което ще остане след нас, за да се запазят българските традиции и обичай. Трябва да обичаме родината си и да се гордеем с нея и с хората, които са се борели за свободата ни, за всичко което имаме днес! Аз се гордея, че съм българка!

Материалът е изготвен от Радослава Павлова, ученичка в 10 клас на СУ ”Проф. д-р Асен Златаров“, град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.