Преди повече от век, през 1903 г. тогавашния български княз, а по-късно цар Фердинанд Сакскобугодски, издава указ, с който определя 18 август за Ден на миньора. Това става по предложение на пернишките въглекопаци. Датата не избрана случайно от тях – това е денят, в който православната ни църква отбелязва Успението на Свети Йоан Рилски Чудотворец, който те приемат за покровител на миньорите.
Причината за това е местна история, според която Светецът спасява група миньори след като са затрупани от свличане на входа на мината. Според легендата на един въглекопач му се присънил Йоан Рилски и му показал къде да копае, за да намери голямо находище на въглища.
На следващия ден той започнал да работи със своите колеги на указаното място, но входът на мината се срутил. Тогава отново се явил образът на Чудотвореца, който със свещ в ръка осветявал път навън по таен проход. Тази история и днес можете да Ви бъде разказана, ако посетите единствения в страната подземен Музей на минното дело, който се намира в град Перник и е част от веригата 100-те национални туристически обекта в България.
Отбелязването на Деня на миньора на тази дата е отменено през комунистическия режим и се възстановява през с решение на Министерския съвет на Република България през 1994 г., като професионалният празник на миньорите, геолозите и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.
Българската православна църква почита днес успението на Св. Йоан Рилски. Светецът е сочен за покровител на българския народ и чудотворец. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца. По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Йоан Рилски, основал църковната обител.
Роден е според житиеписците в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Йоан Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Преди смъртта си той отишъл в пълно уединение в "горната постница", където съставил своето „завещание“. Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи, по негово откровение, били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация.
Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Йоан в своята столица Гран (Остергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
През 1195 г., българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Йоан Рилски в столицата Велико Търново. След като България била завоювана от османците, монасите от обновения Рилски манастир получили разрешение и пренесли светите мощи в своята обител в 1469 г.
На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Йоан Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Йоан Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - епископ Евлогий. Мощите на Свети Йоан Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
