На 25 юли 1905 г., в Русе се ражда Елиас Канети - немскоезичен писател, белетрист, есеист, драматург. Прекарва детските си години в Русе. През 1911 г., семейството се мести в Манчестър, където баща му внезапно умира през 1912 г. След това се местят в Лозана и после във Виена. Елиас научава немски език, като по онова време той вече ползва български, английски и френски. Завършва гимназия във Франкфурт, през 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат в 1929 г. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания до началото на 70-те години на 20 век. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография. На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той казва: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“. Канети е единственият нобелов лауреат, роден в България. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“. По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.
