Народно читалище „Христо Ботев” е авторитетна гражданска институция, която заема важно място в живота на ботевградчани. Привлича обществото със своите културни, образователни, информационни и развлекателни дейности. Читалището притежава уникални функции, изразяващи се в съхраняването, обогатяването и предаването на българските традиции през поколенията. То е културно-просветно средище на Ботевград.
И все пак, през какво е минало за бъде това, което е сега. За да покажа защо представям читалището като, одушевявана сграда ще използвам думите на председателя на Съюза на народните читалище Николай Дойнов:
„Читалището е сърцето на града и на местната общност. Общината е мозъкът, но читалището е сърцето. Ако сърцето не функционира, няма как да търсим развитие.”.
Как e възникнало? Всички знаем, че всяко начало е трудно обаче не е и невъзможно. През 1884 г., когато градът ни все още е носил името Орхание, от група местни учители се създава първото читалище - „Напредък”. То реално е продължение на дружеството „Земен рай”, възникнало около 1880 г. До 1924 г. местното читалище има различни наименования освен „Напредък”, е било „Сговор-пробуждане” и дружество „Св. Климент Охридски”. Неговите активни деятели изпълнявали своите представления, сказки и вечеринки в приспособени за целта класни стаи в прогимназията. Самото читалище се помещавало в различни частни къщи. Липсата на собствена сграда, до известна степен спъвало културната дейност. И така стигаме до 20 февруари 1921 г., когато се обсъжда въпроса за построяването на читалище. На 09 октомври 1921 г., след дълги комисии, административни договаряния и финансови отчети, тържествено се поставя основния камък. При събарянето на старата сграда на читалището (1967), вградения камък бива предаден на музея. Новата сграда е открита на 27 септември 1973 г. - такава каквото я виждаме днес, като през миналата година тя бе санирана.
„Читалищата ги e имало, преди да има българска държава… първите български читалища са възникнали като устойчива структура, която и до днес продължава да има своя гръбнак. Те са възникнали от богати хора, от дарители, чиято мисия е била да създадат място за правене на култура.“ казва Николай Дойнов.
Макар и читалището в Ботевград да не е първо в страната, то също е жизнено важно и необходимо за изграждането на стабилно общество: участвайки в празничните програми и развивайки многостранна дейност. Например танцовите и певческите състави, литертурните и художествените школи, музикалните оркестри и театралните групи. Читалището е „дом“ за творци и самодейци, а сцената е тяхното поле за изява. То им дава възможността да разкрият богатствата, притежаващи изкуството. Не става дума за точно конкретно изкуство, а за всяка дейност включваща талант, въобръжение, изобретателност и т.н. Читалището също е и мястото, в което се случва срещата между съгражданите с културата. Като публика, те имат шанса да се докоснат до произведенията на творческия труд. Сцената приканава своите гости, които имат нужда да се оттърсат от сивото ежедневие. Читалището не може да бъде заменено от компютрите вкъщи. Сцената предава една особена живост, която в уеб пространството не съществува.
В личен план, за мен читалището играе изключително важна роля. Помага ми в това да открия себе си, моите предпочитания и интереси. Дава ми увереност, да не крия своята уникалност. Научи ме, че това да си различен не е лошо, а дори говори много за твоята индентичност. Аз израстанах там, прекарвайки голяма част от времето си. От прекрачването на прага на читалището когато бях на 7, досега съм изградила дълбока връзка с него. Започнах да ходя на народни танци в детския състава, така започна и любовта ми към фолклора. Днес съм част от представителния танцов ансамбъл на Ботевград. Преживяването да се хвана колан за колан с хора, на които съм се възхищавала е невероятно. Чувствам се горда от това, че запазвам българското докато правя нещо, което ми харесва. Освен танцовото изкуство, тук открих своя интерес към театъра. Няма да забравя момента когато бях на 15 години и присъствах на една театрална постановка. Играта на артистите и цялата енергия на сцената разпали в мен пламък, за който не подозирах. Тогава съвсем спонтанно реших, че ще се запиша. Ето, че втора година съм част от групата на младежкия театър. Тук всеки дефект, който смятаме в живота за такъв, е ефект на сцената. Запознах се с нови хора, от които научих много. Несъмнено ме впечатлиха думите на едно момиче, актриса, когато каза, че има нещо тъжно в театралните постановки. Това, че след представянето им те умират, защото никога не може да бъдат повторени. И ме накара да се замисля за мястото на театъра в сърцата на публиката и определено беше права. Театърът ще остави своя белег в душата ми, защото той даде свобода на една мечтателна лудост, с която аз живея и творя по-красиво.
През годините читалището в Ботевград сменя своето име, но не губи призванието си да поддържа културния дух на града ни жив. Неговата история разкрива желанието и усилията на будните съграждани да установят просветна дейност в родния им кът.
Материалът е изготвен от Вяра Иванова, ученичка в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров” град Ботевград, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца