През последните десетилетия се наблюдава нарастване на вътрешнорегионалните и междурегионални различия в България. Повечето български региони се определят като изоставащи, свързани с негативните демографски тенденции и застаряване на населението. Въпреки постигнатите резултати от реализираните проекти и програми със средства от кохезионната политика на Европейския съюз тези тенденции продължават. Това поражда необходимостта от промяна в планирането и прилагането на политиката за регионално развитие.
През предстоящия програмен период 2021-2027 г. ще се открият нови перспективи за промяна в политиката на инвестициите, свързани с въвеждането на нов регионален подход на въздействие, съобразени със спецификата на регионите. Политиката на ЕС за сближаване, чрез новата цел „Европа по-близо до гражданите“ и въвеждането на по-гъвкав подход за многофондово финансиране ще дадат възможност за прилагане на деконцентриран подход на управление на програмите, с фокус върху местния потенциал и нуждите на конкретни територии.
Новият интегриран териториален подход ще се реализира, чрез концепции за интегрирани териториални инвестиции /ИТИ/, състоящи се от списък с взаимосвързани и допълващи се проекти/проектни идеи, насочени към територии с общи характеристики и потенциал за развитие. Проектите ще обхващат най-подходящата комбинация от ресурси и мерки, които да бъдат използвани за осъществяване на конкретна цел или приоритет разписани в интегрирана териториална стратегия за развитие на съответния регион. Целите на проектите, адресираните нужди и очакваните резултати трябва да бъдат припознати от максимален брой заинтересовани страни и широката общественост.
Подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. е в напреднала фаза. В преходният период до 2023г. от Програмата ще бъдат заделени 60 млн. евро за общински инвестиции в подкрепа на подхода ИТИ. По този начин селските общини, чрез тези средства ще могат да участват заедно с градските общини и други заинтересовани страни в концепции за ИТИ.
Друга възможност дава, досега действащия интегриран подход за териториално развитие /инструмента Водено от общностите местно развитие /ВОМР//, който ще продължава да се прилага. Предвидено е 3.5 млн. евро да бъдат заделени за подготовката на Стратегии за ВОМР за новия програмен период.
В началото на 2022 г. се очаква да бъде отворен прием за подготовка на местни стратегии по подхода ВОМР, с продължителност 3 месеца. За съществуващи МИГ, които са изпълнявали подхода в предходните два програмни периода, средствата за подготовката на стратегиите ще бъдат до 25 000 евро, с период на изпълнение 6 месеца. А за тези, които досега не са изпълнявали ВОМР, се предвижда подкрепа до 30 000 евро и 9-месечен период за разработване на местни стратегии.
Местната стратегия ще обхваща територия с население от 10 000 жители до 150 000 жители и ще трябва да включва минимум 1 община от селските райони, по актуализираната дефиниция, като са изключени само населените места с над 30 000 жители.
През новият програмен период, ВОМР се очертава като единствената възможност за финансиране на проекти за дребно мащабни дейности в населените места - инвестиции в читалища, спортна и туристическа инфраструктура, паркове и зелени площи. В Стратегическия план за развитие на земеделието и развитие на селските райони за периода 2023-2027 г. се предвижда да се инвестира в пътища, улици, ВиК, енергийна ефективност и образователна инфраструктура.
Очаква се да бъде актуализирана и приета нормативна уредба за прилагането на двата подхода в България.
Проект №BG05SFOP001-4.004-0027-C01 „Осигуряване ефективното функциониране на Областен информационен център София - град и София - област за популяризиране на ЕСИФ в България през периода 2019-2021”, финансиран от Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд
