Срещнах Боян Петров на площада в Драгоман. Вървеше измежду колоездачите, които очакваха да бъде даден стартa на „Байк и Рън за Чепън“. Той снимаше състезателите, аз също. В един момент се заговорихме. Този толкова изумителен алпинист, зад чиито успехи стоят от една страна много труд, лишения, воля, отдаденост, а от друга стратегическа мисъл, комбинативност и целеустременост, човек извисяващ се до небесата, а с толкова земно, обикновено и отзивчиво поведение и отношение към хората. Една личност, достойна за възхищение и пример, чието време е стриктно разпределено измежду сериозна подготовка за експедиции и нови предизвикателства, отдели от времето си за читателите на EspressoNews, за да представи своята гледна точка за природата, културните забележителности и потенциала на общините на запад от София за развитие на туризъм.
Защо в Деня на земята избра да дойдеш именно в Драгоман?
Обикновено през пролетния сезон съм в Хималаите, но тази година пропуснах и затова реших, че на 22 април- Деня на земята трябва да участвам в някое от събитията, посветени на него. Колеги от РИОСВ-София ме поканиха на шестото издание на „Байк и Рън за Чепън“, което се провежда точно в този ден. От години чета за това състезание, следя развитието му с интерес в социалните мрежи и имах желанието да го видя на живо, така че с удоволствие приех поканата.
Какво мислиш за инициативата „Байк и Рън за Чепън“?
Това е чудесна идея, която се организира основно от магазини „Стената“, но за отбелязване е дейната подкрепа на Община Драгоман. Поздравления за кмета и осъзнаването, че без тяхното участие това събитие никога няма да се случи така добре, както се получава в момента. Всяка година организаторите полагат старание да направят състезанието по-интересно, атрактивно, да привлече повече участници и внимание към него. Само така може да се покаже в пълна степен красотата на планината и всичките възможности за спорт, туризъм и забавление, които предлага районът. Освен това се провокира интереса на местните хора, те го припознават като свое събитие, защото се случва по „техните баири”, а участниците и гостите се наслаждават на едно пълноценно спортно изживяване и после разказват навсякъде за това прекрасно място и събитие. Така, чрез едно добре организирано, поддържано и развивано през годините състезание, се показват природни дадености и се насочва вниманието на широката общественост към цялата туристическа инфраструктура, която има в района и която може да задоволява туристическите желания на хора с различни интереси. Например, блатото, където могат да бъдат наблюдавани различни видове птици, планина, в която може да се карат колела и да се тича. В района има място за исторически и културен туризъм, спортове на открито, а най-голямото предимство е, че е само на 60 км. и 40 минути път от София. Достъпно и лесно.
Какъв е туристическият потенциал на района на запад от София според теб?
Потенциалът е огромен, защото софиянци имат нужда от такива близки и атрактивни дестинации, които са в периметър до 100 км. от града, където в рамките на един ден можеш да видиш някоя природна забележителност, да посетиш приятно автентично място за хранене, да видиш културна забележителност, възстановена църква или манастир. Близостта до София е най-ценното за туризма в този район. Едно е да отидеш в Родопите, където ще отнеме поне два дни, а друго е тук наблизо и по всяко време и сезон.
Логично е да те свързват със скалното катерене, алпинизма, екстремния и приключенски туризъм. Какви са възможностите на региона в тази посока?
Няма интересно място, което да не съм посетил тук в западна България, защото приемам за част от работата ми да изследвам точно тези възможности. Дори сега отивам в една от пещерите в Чепън. За района на Гара Лакатник мога да кажа, че е една от перлите сред обектите за скално катерене у нас. Там са направили първите си стъпки поколения родни катерачи, защото е едно от местата в България с отлични дадености- отвесни скали с височина от 10 до 100 метра, различни форми и разнообразен микрорелеф. Прокарани са повече от 450 маршрута с най-различна категория на трудност- от начинаещи до топ атлети. През последните 5-6 години стартираха различни инициативи за разработване на нови катерачни обекти в района. В скалите до с. Калотина, с. Комщица, с. Беледие хан и на още няколко места бяха трасирани нови маршрути за катерене. Обособиха се обекти, които постепенно придобиват популярност и на тях започват да идват групи, водят се курсове по алпинизъм, дори и тиймбилдинги. Наред с катеренето, районът е много богат на пещери и предлага отлични възможности за спелеотуризъм. В понеделник дори бяхме в най-дългата пещера в Западна България- Темната дупка до Гара Лакатник и направихме предаване за популяризиране на района като място за всякакъв вид туризъм.
Пречи или помага наличието на защитени територии и зони в нашия регион?
Общините трябва да се научат да използват природните забележителности и защитените зони от мрежата Натура 2000 в техните землища. Наличието им е огромен плюс, който при добра организация и реклама може да предизвиква голям интерес и сериозен човекопоток. Щом е защитено, значи има за какво и е въпрос на маркетинг как местните да ги популяризират и направят достъпни за посещение, без да нарушават режимите им за защита. Местните власти трябва да са активни в поддръжката на туристическа инфраструктурата, да подготвят проекти за подпомагане на екологосъобразни дребни бизнеси и да не позволяват развитието на добивна промишленост, която замърсява и трайно променя местните природни дадености. Потенциалът е огромен, възможностите за развитие и възвръщаемост също, но трябва да се работи умно, дългосрочно и с баланс между интересите на туризма и опазването на околната среда и биологичното разнообразие, които регионът има.
Кой е следващия връх?
Аз упорито продължавам с довършването на моя проект за изкачване на най-високите върхове на планетата- 14-те осемхилядника. Възстановявам се активно след катастрофата през август 2016г. и влизам във все по-добра форма за достигане на нови върхове. Планът ми е в началото юни месец да замина в Пакистан и отново да направя опит към връх Гашербрум II (8035м). Това е последният от петте осемхилядника в Пакистан, който не съм изкачил. През 2009 година стигнах на 30 метра от най-високата му точка, но ме хвана страх. Бях сам и реших да не рискувам излишно. Сега искам да достигна този връх и да зная, че с осемхилядниците в тази държава съм приключил окончателно. Проектът „Българин към 14х8000 ” е изключително натоварващ и отнема много време. Всяка година по пет месеца съм на експедиции, а когато съм тук, тренирам, правя подготовка, организирам нещата, търся спонсори и така година след година, но всеки един момент, всяко лишение и преодоляна трудност си заслужават.
В EspressoNews имаме рубрика „Добрият пример“ , в която показваме успешни и вдъхновяващи личности, защото вярвам че доброто е заразно и търсим и показваме доброто под всякакви форми и начини. Ти вярваш ли в мотивиращия ефект на „Добрият пример“ и ти като такъв може ли да споделиш какви са преките ти впечатления, когато се срещаш с хора, които те познават от медиите, но не са те виждали на живо, какви са реакциите им?
Виждам как хората се вдъхновяват, когато ме виждат на живо, когато разговаряме и когато споделям за препятствията, които срещам в живота си и усилията, които полагам за постигането на целите, които си поставям. Смятам, че добрият пример винаги е вдъхновяващ. Хората искат да виждат и да се докосват пряко до примери за успехи и достигане на върхове и в буквален, и в преносен смисъл.
Десислава Василева