В ход е дарителска кампания за възстановяване на съоръженията и възобновяване за безплатен достъп и наблюдение на флората и фауната на Драгоманското блато. Сружение за дива природа БАЛКАНИ, които с помощта на доброволци и дарители изградиха туристическата инфраструктура на блатото, считат че сумата от 46 хил. лева е достатъчна, за да бъде реконструирана пълноценно.
Всеки, който има възможност и желание и да подкрепи каузата, може да го направи на сметката за дарения:
Получател: Сдружение за дива природа БАЛКАНИ
Сметка в BGN: BG91UBBS78201031280110
Сметка в EUR: BG35UBBS78201431280115
SWIFT: UBBSBGSF
Основание: Дарение за мостчета
Дарение може да се направи и чрез Platformata.bg., PayPal, както и със SMS на номер 17 777 с текст „DMS DRAGOMAN“.
Припомняме, че на 22 януари вечерта в Драгоманското блато горя най-големият пожар в района досега. В следствие на пожара 80% от растителността в блатото - тръстики, папур, камъш, са изгорели, а туристическата инфраструктура - 300 м дървената пътека и кула за наблюдение, са унищожени или силно засегнати.
Драгоманско блато попада в две от защитените зони към „Натура 2000“. То е дом на стотици видове птици и бозайници, както и на уникални растения. Разпростира се на площ около 350 хектара. То се намира на няколко километра от град Драгоман и на 38 км от София.
„Драгоманското блато е единственото блато в България с карстов произход. Намира се на около един километър североизточно от град Драгоман. То лежи на дъното на безотточна котловина между стръмното варовиково възвишение Чепън и полегатите склонове на хълма Три уши. Има неправилна триъгълна форма с дължина - 3,25 км и ширина - 1,75 км. Дъното му е с наклон на север. Намира се на на 701 м надморска височина. Водната площ е окол 38 хектара, но варира в зависимост от сезоните. Централните части, които обикновено са заети с вода, са около 140 ха, а териториите, които се отводняват всяка година и са покрити с блатна растителност - между 220 и 240 ха. Дълбочината му варира между 60-100 см. При дъждовни години тя се увеличава и достига 130-150 см, каквато е била преди пресушаването му в началото на XX век.“.
Повече за най-голямата влажна зона в България, може да прочетете в материала на Александра Александрова, участник в „Работилница за репортери 2018 - Родова памет“, ТУК.
Източник и снимки: Сружение за дива природа БАЛКАНИ