На 31 октомври 1996 г., министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, подписват в Истанбул, Стратегическия план за Черно море. Датата е обявена за Международен ден на Черно море и има за цел да фокусира вниманието върху опазването на природното разнообразие, екосистемите, регулирането на икономическата дейност в акваторията му, така че морето да остане чисто.
Извън глобалните дейности по опазване на морето, учените и природозащитниците дават съвети и за това как хората, като туристи и жители на крайбрежието могат да се грижат за него като не оставя боклук по плажа и не изхвърля безразборно найлонови торбички, не излива мазнини и опасни химикали в канализацията и др.
Черно море е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия. То е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.
Максималната дълбочина на Черно море е 2245 метра. Най-голямата дължина е измерена между градовете Бургас и Кобулети (в Аджария, Грузия) – 1167 км, а най-голямата ширина – между Березанския лиман (в Украйна) и нос Гиресун (в Турция) – 624 километра.
Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (1.73 процента), отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 3.6 процента. Чистите води в открито море имат син до зеленикавосин цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) най-често зелен цвят. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24-28 градуса.
Заради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3-8 см). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10-20 см). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.
В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море е минавало едно от разклоненията на средновековния Път на коприната, свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия).
Общата дължина на бреговата линия на Черно море е около 3400 километра, като бреговете му са слабо нарязани. В Черно море се вливат три големи европейски реки – Дунав, Днепър и Днестър (както и индиректният приток Дон, вливащ се в Азовско море) и 14 по-малки, в т.ч. и българските Камчия, Ропотамо и Велека.
Излаз на Черно море имат шест държави, това са: България (378 км), Грузия (310 км), Румъния (225 км), Русия (800 км, вкл. Азовско море), Турция (1329 км), Украйна (2782 км, вкл. Азовско море), за четири от тях (България, Грузия, Румъния и Украйна) е единственият излаз на море.
По крайбрежието има няколко големи града: Истанбул, Одеса, Севастопол, Варна, Сочи, Констанца, Новоросийск, Бургас.
