На 11 декември се отбелязва Световният ден на планините. През 2003 г. генералната асамблея на ООН фокусира вниманието към проблемите на развитието на планинските райони. Все повече се признава, че планините са уязвими екосистеми, имащи глобално значение, като източник на по-голямата част на световните запаси на прясна вода.
В планините е съсредоточено биологическото разнообразие и те са едно от най-популярните места за туризъм и почивка. Те са и своеобразен ресурс на културно мноогообразие, знания и наследство. Планините заемат почти една четвърт от земната суша и в тях живее над 12% от населението на планетата.
В България има 39 планини, като най-висока е планината Рила. Тя е най-високата планина на Балканите и една от най-високите в Европа. Осем от българските планини имат надморска височина от над 2000 метра. На пет от тях, планинските първенци са разположени в съседни държави – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция.
Българските планини са източник на огромно по своя мащаб биологично разнообразие, включително са местообиталища за редица уникални и застрашени видове от животинския и растителния свят. Водното им богатство представлява значим и стратегически ресурс за страната. Те са място за живот, туризъм и развитие на стопанска дейност за населението.
Българските планини са дом на хора от най-древни времена и са източник на полезни ресурси за развитието на всички човешки популации – дърво, дивеч, пасища, вода, полезни изкопаеми, обработваема земя. Те са изпълнени с крепости и населени места, част от историческото наследство на халколитни и неолитни цивилизации. Тук са живели и си дават среща древите пеласги, траки, елини, македони, римляни и др.
През средните векове планините са важна част от жизнената среда и отбранителната система на Източната римска империя, Първото и Второ Българско царство и са последни убежища срещу османското завоевание. Българското икономическо и впоследствие политическо възраждане започва от селищата, намиращи се по склоновете на българските планини – Враца, Габрово, Котел, Калофер, Сопот, Елена, Самоков, Дупница, Мелник, Сандански, Батак и много други.
В планините са разположени и най-големите духовни средища на християнската българска култура като Рилския манастир, Дряновския манастир, Троянския манастир, Гложенския манастир, Етрополския манастир, Чуриловския манастир, Роженския манастир, Бачковския манастир, всички манастири и църкви от Софийската Света Гора, Шоплука, Краището, Рило-Родопския масив, Стара планина, Странджа и Сакар.
Днес, Българските планини са обект на всички видове и форми на туризъм – ски, спа, балнеология, планинарство, алпинизъм, исторически и културен туризъм и др. Те продължават да са източник на препитание на десетки хиляди български граждани и да се посещават от стотици хиляди туристи годишно. На тяхната територия има голям брой селища, като най-голям проблем за човешкото присъствие е трайното обезлюдяване, особено в планините в Западна България.
В планините се осъществяват сериозни природозащитни дейности и тяхната територия е зона на конфликт между природозащитници и хора, стремящи към безогледна и унищожаваща околната среда, стопанска дейност. Голяма част от планините са част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Значителни територии от Рила, Пирин и Стара планина са включени в Националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан. Осем от 11-те природни парка в страната са част от българските планини – Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан, Рилски манастир, Странджа, Сините камъни и Шуменско плато. В Българските планини има редица резервати, където човешката дейност и присъствие са силно ограничени, с цел запазване и развитие на екосистеми, популации и застрашени от изчезване видове.
Планините са истинско богатство, което трябва да пазим и да използваме с цялото уважение и внимание към природата, културно-историческото наследство и ресурсите за живот, които те ни дават.
