На 10 април 1710 г. в Англия влиза в сила приетият през 1709 г. закон за авторското право. Това е първият закон, който регламентира авторските права на творците. Авторското право е правен институт част от правото на интелектуална собственост на гражданското право. Представлява система от правни норми, уреждащи, регулиращи и защитаващи отношенията, възникнали при или по повод създаването и използването на научни, литературни, художествени и други произведения продукт на интелектуален труд. Авторското право в общ смисъл е правото на автора върху произведението му, като то бива третирано в неимуществен и имуществен аспект. Първият осигурява признание на автора, а вторият – извличане на материални облаги.
Различните държави предвиждат различен срок на времетраене на авторското право. Обикновено се цели да се защитят интересите на най-близките поколения наследници на автора. Сроковете се колебаят между 25 и 80 години, като тенденцията е за удължаване периода на закрила. В България времетраенето на авторското право е уредено в Глава шеста на ЗАПСП. То е съобразено с изискванията на Бернската конвенция, по която България е страна, а също и с Европейското споразумение за асоцииране. Времето, през което авторското право се закриля, се различава според това дали авторът (напр. писател, художник и т.н.) е известен, или не. В първия случай закрилата е до 70 години след смъртта на автора. Във втория случай – 70 години от първото разгласяване (напр. публикуване) на произведението. Ако обаче в този срок авторът стане известен или псевдонимът му не буди съмнение относно личността му – тогава се прилагат правилата според първия случай. При съавторство срокът започва да тече от смъртта на последния преживял съавтор.
