Никога не съм вярвала, че в двадесет и първи век би могло да се случи нещо подобно - да сме под карантина и то не само България, а и целият свят. Не съм вярвала, но както се вижда всичко е възможно и трябва да приемем нещата както са и да се справим с трудностите заедно. Не случайно се въведоха мерки, не случайно им, които стоят начело на държавата, защото ние сме ги избрали, а сега никой не ги слуша.
Не мисия, че е толкова трудно да останем в къщи, за да предпазим не само себе си, но и близките около нас и най-вече по-възрастните - нашите баби и дядовци, които всички знаем с обичта си към нас, с любовта, която ни даряват всеки път, когато ги посетим и радостта, която виждаме в очите им всеки път, когато ни видят. Ние всички казваме колко много ги обичаме и как се радваме, че ги има. А защо не се грижим те да са в безопасност, в тези тежки времена? А и не само те, както се вижда вирусът ходи не само по тях, а и по по-младите.
И наистина много се ядосвам на хората, които си мислят, че тези хора по новините си говорят просто ей така. Ако беше така мислите ли, че някой щеше да им позволи да се показват толкова често пред телевизорите, че чак да спират и предавания само и само да ни кажат някоя глупост? Е аз не мисля така, ако ще има правила за едни трябва да има и за всички. От много време хората се делят на бедни и богати, но сега не мисля, че вирусът избира по кои да отиде, той не избира, а отива при тези, които не спазват мерките за безопасност. Не трябва да излизаме от вкъщи, ако не ни е наистина наложително - например да отидем до аптека, да си напазаруваме или при спешен случай.
Не може аз и моето семейство да не сме излизали навън вече от два месеца, а пък други да си мислят, че нищо не може да ги хване, не е така. Хората казват, че никой не е застрахован, така че ако ние не си помогнем няма кой. За какво ги сложиха тези КПП-та, за да може да се правим на по велики пред приятели, че сме минали през полицаите без да ни видят, на кого му е нужно това?
Според мен, ако всички си останем вкъщи, на никой нищо няма да му стане. И без това се оплакваме, че нямаме достатъчно време за семейството или за нашите хобита, мечти и нови начинания. Ето, сега имаме възможност да го направим, а не да се оплакваме от това, че са ни затворили вкъщи. Не е толкова страшно да останеш сам със себе си и мислите си.
 Паничище - моята планинска любов |
Материалът е изготвен от Виктория Йорданова, ученичка в СУ „Летец Христо Топракчиев“, гр. Божурище, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин