В интервю с д-р Десислава Алексова – експерт по туризъм и защитени територии, ви представихме символа на община Божурище – дивия божур, чието естествено местообитание е именно в полетата в Софийско. За съжаление, в последните две години популацията му намалява както заради човешка дейност, така и поради слабото възобновяване на вида. Дейности да бъде прекъсната негативната тенденция вече са предприети от учени и неправителствени организации. Вижте какви във втората част от разговора ни с д-р Алексова, която ви представяме днес.
Д-р Алексова, казахте, че следите естествената популация на теснолист божур в района на община Божурище и Столична община отдавна. Какви стъпки сте предприели до момента вие и колегите ви, за да може това природно богатство да бъде съхранено?
Поставянето на влажните ливади между гр. Божурище и гр. София под режим на защита и устойчиво ползване ще допринесе за опазването на тези местообитания, важни за редица защитени, редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Защитата на находището на теснолист божур е от изключителен научен, природозащитен и културен интерес. Това се определя както от представителността и качеството на популацията в разглежданата територия, така и от интереса на местната общност към запазване и популяризиране на природното наследство.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 2. и на чл. 36 на Закона за защитените територии експерти от Българска фондация „Биоразнообразие” и Сдружение за дива природа „Балкани” изготвиха предложение находището на теснолист божур в Софийското поле да бъде обявено за защитена местност, с препоръка Министерство на околната среда и водите да възложи допълнителното проучване на района и съставянето на документацията по реда на чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗЗТ. Предложението за обявяване на новата защитена територия беше внесено на 28 януари 2015 г. с писмо до Министъра на околната среда и водите. Поради стартирала процедура по отчуждаване на два частни имота в границите, на които попадат около 140 туфи, или 3.5% от дивите божури в находището, обявяването на защитената местност се забави. Към днешна дата е изготвен проект на Заповед за обявяване на ЗМ „Теснолист божур” с площ 44 898 дка.
Нужни ли са и допълнителни мерки за опазването на дивия божур в Софийското поле?
След приключването на процедурата по отчуждаване на имотите и обнародване на заповедтта в ДВ, следва да се разпишат режимите и нормите за опазване на популацията. За целта е необходимо да бъде разработен и приет План за действие по опазване на теснолистия божур, включващ мерки, насочени към: мониторинг и научни изследвания върху биологията на размножаване и състоянието на популацията на вида; повишаване на осведомеността и природозащитната култура на населението, включително провеждане на образователни програми за ученици; недопускане на разораване, строителство, мелоративни мероприятия и др. В заповедта за обявяване на защитената местност са предвидени забрани за: строителство на сгради и съоръжения; промяна в предназначението и начина на трайно ползване ливадите, пасищата и мерите в обработваеми земи; разораване на земеделските земи; внасяне на неместни растителни видове; палене на огън; увреждане или изменение на естествения облик на местността, включително и на водните течения; замърсяване на водните течения; депониране на отпадъци; късане или увреждане на цели растения или части от теснолистен божур, освен за научни цели или с цел дейности по възстановяването на вида; улавяне, убиване и безпокойство на диви животни и др.
Сериозен проблем при популяризиране на находището е бракониерството – бране на цветя и изкореняване с цел засаждане в дворове. Подобни действия могат значително да увредят и дори да унищожат популацията. Това е причината точното местоположение на находището да не се разгласява преди обявяването на защитената местност, поставяне на указателни табла и осъществяването на мащабна информационна кампания. Не бива да забравяме, че отговорността да опазим последното местообитание на Символа на града е на всеки един от нас!
EspressoNews
Снимки: д-р Десислава Алексова, Андрей Ралев