В един хубав ден, аз и малка група близки мои приятели, решихме да отидем да караме ски. Това е едно от най-приятните начини за отдих. Какво по-хубаво от това да си далеч от претъпканите градски улици и от замърсения въздух. Оставихме се на планината да ни пречисти.
Рано сутринта, с голям ентусиазъм, хванахме автобуса за Банско с кафе в ръка и нахилени физиономии. Слушахме музика и си разказвахме весели истории, приповдигнахме настроението на околните, които сякаш не виждаха нищо хубаво около тях. Пътят от Софийската гара беше около три часа, а на нас ни се стори безкраен, защото нямахме търпение да пристигнем в града и купона да започне. Пристигнахме, настанихме се, разопаковахме багажа, хапнахме и бързо грабнахме ските.
Когато се качихме на лифта настъпи тишина, всички разглеждахме красотата, която се откри пред очите ни - планината, снега и отдалечените малки къщурки. Всичко изглеждаше като една съвършена рисунка. Тишината не продължи дълго, но аз все пак успях да разгледам красотата на това малко градче отвисоко. Изглеждаше чисто и сякаш недокоснато. В действителност планината, пистите и града бяха наистина запазени, красиви и вълшебни. Не беше първият ми път, в който ходя в Банско, но го усещах сякаш е първи, защото не помня почти нищо. Бях си поставила задача…ще карам бавно, за да мога да се насладя на красотата.
Един от нашите приятели не можеше да кара ски. Всички се бяхме разбрали, че ще му помагаме и ще го учим. Първо аз отидох с него на пистата да му помогна, а другите отидоха на по-стръмните писти. Аз му показвах и обяснявах на равното как може да спира и да завива. Явно съм си мислела, че е прекалено лесно! Веднага щом тръгна няколко метра по-надолу той се пльосна на снега и аз се смях по целия път докато слизахме при лифтовете за повторно спускане. Това обаче не помрачи неговото желание да се научи да кара ски и няколко дни по-късно той вече спускаше по-стръмни писти. Всички ние се гордеехме много с него в края на пътуването.
Имаше много хора, както и предполагах, но беше спокойно и приятно. Банско е малко градче, разположено в подножието на една от най-хубавите ни планини - Пирин. Градчето е едно от най-развитите ни места за ски туризъм в България. Има хубави, добре поддържани писти, но не всички възможни писти се използват, затова става претъпкано на някои от тях. Това е едно от нещата, които не ми допадна, но това не успя да развали настроението, което ни създаде обстановката. Хората в Банско са много усмихнати и ведри. В големите градове това рядко се среща, защото там всички са уморени или пък бързат за някъде. В малкото планинско градче хората се забавляваха и ни заредиха с позитивизъм.
В България има вълшебни места, които е трудно да се опишат с думи. Места, които отварят съзнанието на хората и спират дъха. Едно място е красиво, заради настроението, което придава и затова, че е възможно най-малко докоснато от човешка ръка. Банско и невероятния Пирин са такива места, които зареждат хората с енергия и им показват колко е красива природата на нашата родина. Пътуването ни зареди с много положителна енергия, която дълго след това ни караше да се усмихваме, създадохме си спомени, забавлявахме се и се порадвахме на красотата на България.
 Родино скъпа, утре пак ще те обичам! |