В християнския календар измерването на времето според действието на Слънцето - по дати, които се повтарят всяка година (установени празници), се съчетават с измерването му според фазите на Луната - т. нар. подвижни празници, които се отчитат в зависимост от това, на кой ден се пада Великден.
Празникът е ден, който се противопоставя на делника, т. е. ритъма на всекидневието и на който се припомнят важни събития от историята на общността - митична или религиозна. Както сочи коренът на думата, празникът е ,,празен" от практически полезни и жизненонеобходими дела.
Сред най-известните християнски празници са Никулден, Стефановден, Рождество Христово, Бъдни вечер, Цветница, Лазаровден, Тодоровден, Великден, Благовещение и други.
Според Библията на Благовещение, Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството. Празникът е утвърден от православната църква през седми век и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март. Празникът се нарича още и Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля. Има доста традиции, които са свързани с Благовец, но една от най- разпространените гласи, че трябва да се стане рано, за да е богата годината. Имен ден празнуват всички с имената Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.
Както личните празници, така и празниците на една религия, в случая християнската, имат своето значение. Празниците са онази неразделна част от обществото, която е запазена в гена на всяка една общност и я крепи като народ.
Църковните празници не са отживелица. Те носят своето значение. Младите хора, които са в големи град - работят или учат, не им обръщат особено внимание. Възрастните хора обаче дълбоко вярват в празниците и ги почитат. Според мен няма човек, който да обръща достатъчно внимание на празниците (освен, ако работата или животът му не са свързани с черква или манастир по някакъв начин). Малко са тези, които знаят какво точно се празнува.
На въпросa дали сме загубили своята духовност, вярата в традициите и вяра в църквата, отговорът е двустранен. От една страна не, защото по големите празници, хората ходят на черква. Хората, които приемат, че Бог е истински, се молят и вярват в Него и силата Му. От друга страна да, защото традициите не се спазват стриктно и вярата не е толкова в църквата, а повече в Бог като закрилник, което не е грешно, но църквата предава законите от Бог на хората чрез свещеник и разказва колко дълга история има християнството. Тук, мога да вмъкна, че никоя религия не учи на зло, но когато се обсебиш от идеята, че в света не може да има други религии, започват или войни, или мащабни кръвопролития.
При днешната ситуаци - атентати, убийства, заплахи - всеки търси спасение и убежище в молитвата към Бога, всеки се надява да се спаси и семейството му да не бъде сред загиналите. Това от една страна доказва, че все още няма по-висша сила от тази, която е горе на небето. От друга страна може да се тълкува като грешка, защото всеки търси спасение в Бога, когато има нужда и се чувства застрашен.
Църквата също заема съществена роля що се отнася до празниците. Според мен тя не полага достатъчно усилия, за да се почитат празниците. Реално погледнато обаче каквото и да направи, както и да го направи, няма да успее да накара всички да почитат и уважават християнските обичаи, защото всеки гледа как да оцелее и как да запази живота си.
Обществото греши там, където губи своята вяра. Празниците и традициите крепят нацията. Свързват се с историята, а това значи, че са свързани и с нашите прадеди, а от тях и с нас. Това, че младите не отделят достатъчно внимание на традициите и обичаите, е грешка на родителите може би, защото те са прекалено ангажирани, за да седнат и да обясняват значението на празника Великден за християнката култура например. Малките деца го свързват с боядисването на яйца и зайците. Те не знаят, че празникът Великден е свързан със саможертвата на Божия син Исус Христос, който е разпънат на кръст и с кръвта си символно изкупува греховете на целия човешки род.
Духовността изчезва в нашите злободневни проблеми, които нямат край. Тези проблеми изместват духовността и обичаите ни, защото по- важно е да се пребереш жив и здрав с няколко банкноти в джоба, вместо да отдадеш значимото внимание на предстоящия празник.
Моето мнение е, че християнските празници, обичаи и традиции са важни, но животът всеки ден ни поднася нови изненади и никой няма време да им обърне внимание.
В моята община Благовещение се чества само с литургия в църквата, както и повечето други християнски празници.
Материалът е изготвен от Александра Александрова, ученичка в 9 клас, в СУ „Христо Ботев”, град Драгоман, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор: Българската национална телевизия
Медийни партньори: BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.