„Един ден ако си голям, на другия си малък. Трябва всеки ден да бъдеш голям!”
Димитър Казаков – Нерон
Няма по-красиво време на годината от слънчев април в Божурище. Цветовете на пролетта ликуват в пиршеството на зараждащия се живот – някои пъпки по дърветата още не са се разпукали и като че ли срамежливо чакат слънцето да ги погали още малко, а други вече са показали белите и розовите си листа и гордо позират, когато мине някой луд фотограф, като мен, за да ги снима. Или някое палаво дете, като Мишето от класа ми, която всъщност не е дете (поне на възраст), да откъсне клончето им и да си направи венец от него…
Слънцето караше всички да се усмихват – бяхме излезли на разходка в един неделен следобед, който беше последната ни възможност да не мислим за уроци и домашни. Компанията се състоеше от мен, Мишето, за която Ви споменах по-горе, Христо, Дани и Биби. Радостта не беше само в слънцето, а навсякъде – можехме да я открием в разцъфналите цветя и непрестанно пеещите птици, които задаваха мелодията на всяко наше излизане и го правеха по-добро. Тази обстановка ни караше да мислим за друг свят и да се радваме на малките неща, бяхме по-единни и по-щастливи от обикновено.
Вървях си и подритвах самотните камъчета по асфалта, стремейки се да ги пратя при другите, и размишлявах за пешеходството като най-истинското приближаване до всяко безценно място. А пътят към това безценно място беше тази улица. За пръв път стъпих на нея като дете. Бях в пети клас, нов ученик. Прибирах се от тук всеки ден след училище. И на мен ми беше самотно. Припомних си колко много време ми отне да си намеря приятели, на които мога да вярвам и да разчитам. Затова помагах и на камъчетата. Оттогава използвам всеки удобен случай да мина от тук, ако мога да поседна, да се разходя, просто да си спомня за не толкова далечното минало и да си кажа едно „Благодаря!” на ум. Без да знам на кого – дали на съдбата, или на Бог, но просто да го кажа. Защото човек трябва да е благодарен за всичко, което има. Иначе бързо го губи.
След дългата разходка поседнахме на пейките пред читалището и всеки започна да споделя какво му се е случило през седмицата – кой учител го е ядосал, къде е ходил и какво го е впечатлило.
Докато слушах другите, вниманието ми привлякоха стенописите на великия фолклорен разказвач, не с перо, а с четка – Димитър Казаков – Нерон. Отричан и възхваляван, отхвърлян и приеман, мразен и обичан, за него винаги е имало анекдоти и небивалици, приписвани са му случки и преживявания, думи и изрази, които го митологизират още приживе. Сега, когато го няма, когато времето е изваяло неговия образ, както той е ваял някога скулптурите си, изчистило е житието и е утвърдило величието му, се замислих за това, което ни е оставил като наследство безвъзмездно и как го унищожаваме пряко и косвено.
Разгледах внимателно образите и за пръв път се замислих за сюжета на стенописа – присъстваха типични български фолклорни герои и мотиви – красиви моми в носии, които са отишли на чешмата с делви и стомни, коне, различни цветове и форми, които носят наслада за очите и душата и … надпис, надраскан за секунди със спрей от някой уличен „творец”, точно в долния ляв ъгъл на стенописа. Има хора, които дават мило и драго за общината, които работят усърдно за запазването на културното ни наследство, но изглежда има и такива, които не се интересуват особено от него и дори го унищожават.
И като заговорих за унищожение се сетих как всички ние разрушаваме това произведение на изкуството, без да правим нищо. И в това е същината на проблема. Понеже графитите са нарисувани върху стените на първия етаж на жилищна сграда през 80-те, те започват сами да се рушат – боята се напуква, а на места цели парчета се ронят и откриват гледка към скелета на сградата – тухлите. Това е не само неестетично, а и опасно за минувачите. Творбата на Нерон, като всяко нещо на този свят, е преходна и ако не положим усилия за запазването ѝ, тя ще изчезне.
Позитивното е, че общинска администрация е предприела действия за възстановяване на стенописа. Но всичко това, разбира се, е свързано с „технологично време и финансов ресурс”. Като жител на Божурище, очаквам с нетърпение да видя реални действия по въпроса и изключително ще се радвам скоро работата на Казаков да бъде възкресена от пепелта и отново да краси града ни, както е било преди 40 години.
Взех си довиждане с всички и тръгнах към вкъщи. По пътя натам си мислех кога ли ще бъде направена промяната, кога нещата ще тръгнат в по-положителна посока и всичко ще е наред.
Тогава се спрях при статуята на центъра, която представлява една жена, също дело на Нерон – тя като че ли беше запазила изначалния си вид, не се беше променила много (като изключим „украсата” ѝ, любезно направена от божурските гълъби). Любопитното за паметника е, че музата за направата му е жена от Божурище. За мое огромно съжаление, не успях да намеря някого, който да знае коя точно е тя. Със сигурност обаче е била много красива, за да вдъхнови такъв гений и естет като Казаков.
И сякаш за да ми докаже, че дори да си сам, пак можеш да оцелееш, съдбата, а може би случайността, ми показа едно червено лале, цъфнало пред статуята. Другите бяха откъснати, вероятно защото са „пречели” на някого, или пък влюбен до уши мъж е искал да направи романтичен жест на избраницата си, без да се охарчва излишно. Не знам… Знам само, че има надежда. Щом това лале е там, след тази „атака на цветаря”, значи има шанс и за културното ни наследство.
Вие с какво можете да помогнете за бъдещето на културата и културата на бъдещето?
Сетихте ли се?
Какво чакате още?
Направете го!
Материалът е изготвен от Ивайло Ивайлов, ученик в 10 клас, СУ „Летец Христо Топракчиев, град Божурище, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.