Драгоманското блато е карстово блато в западната част на Софийската котловина, на 1.5 км източно от град Драгоман (посока село Големо Малово).
Сряда е. Времето е хладно, облачно и подухва лек вятър. Над Драгоманското блато се носи уханието на разцъфналите дървета от вятъра. Тръгвам по дървената пътека, но се обръщам назад и виждам Чепън планина. Пътеката е с дължина 300 метра, но на всяка крачка спирам, защото не мога да се насладя на гледката, която виждам - навсякъде има папур (в моя край му казваме „шавар”), а красотата на блатото се крие именно в него. През цялото време чувам „мученето” на големия воден бик, който се опитва да привлече женски, а аз се усмихвам. Продължавам да вървя по пътеката и в съзнанието ми се изгражда представата за блатото през месец май, когато всичко е зелено, а склоновете на Чепън планина се превръщат в истинска ботаническа градина с нацъфтели бадеми, лалета и още десетки редки видове. Тогава слънцето ще пече, а аз ще се наслаждавам на уникалната природна картина. Сега, когато блатото все още не е в цялото си величие, отново усещам магията му - спокойствие и време за отдих - забравям за всичките си проблемите, а се отдавам на природно лечение.
Пред себе си виждам кулата за наблюдение. Когато се качих горе, поглеждам и виждам, че е високо. Но оттук блатото се открива в цялостните си размери. Очите ми се опитват да съзрат всяка подробност. В паметта ми се записва този съкровен момент. Вътре, в самата кула, е както си помислих първоначално - по дървените стени е писано с маркер, а на пода са изхвърлени както обелките от семките, така и самата опаковка. Това ме възмути, защото трудът за създаването на тази кула е голям, а може да се разруши само за минути с едно грешно действие. Целта е да се наблюдават с бинокъл птиците. Бинокълът може да се вземе от Център „Драгоманско блато”, който се намира на един километър от блатото. Навътре между тръстиките има и скривалище, от което може да се снимат обитателите на блатото, докато сме на сантиметри от тях.
Продължавайки пътя си, аз се спрях за един момент и докоснах папура. Усещането е еквивалентно на това да усетя сегашния живот на блатото. Последните 100 метра от дървените пътеки са разрушени и по тях не може да се преминава. Това ни лишава от възможността да видим отблизо голяма част от птиците, когато са тук. По асфалтовия път, малко преди самото блато, има оградено пространство с мрежа на склона на Чепън. Там се развъждат сухоземни костенурки. От другата страна на пътя преди е имало помпена станция. Сега е останала само сградата, която е занемарена, обрасла е с трева, а отвътре по стените е рисувано със спрей. От горната страна, преди входа за блатото, има табела, която в резюмиран вид, разкрива най-обща информация за Драгоманско блато, за видовете растения и животни, които намират подслон тук, и за историята му. Оттук по малка пътечка се открива гледка към началната част на блатото. Вижда се как пониква новия зелен папур - индикатор, че скоро тук ще кипи истински живот.
Чувството, което изпитвам, докато съм тук, е невероятно. Драгоманското блато ще бъде моята любима дестинация за отдих оттук нататък. А лятото, задължително ще го посетя отново и ще напиша друг пътепис, които ще има съвсем различен сюжет.
*При изготвянето на материала са използвани източници: Авторски снимки на Ивайло Богомилов. Авторска снимка на Александра Александрова
Материалът е изготвен от Александра Александрова, ученичка в 9 клас, в СУ „Христо Ботев”, град Драгоман, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.