В днешно време често се случва собствениците на малък бизнес ежедневно да бъдат затрупани с всякакви задачи, свързани с тяхната работа. Повечето хора със собствен бизнес преживяват времена, когато имат недостиг на пари, хора, идеи и други. И в такива моменти винаги се притесняват, че могат да изгубят всичко, което имат дори извън бизнеса си. Тези, които продължават да се борят с всички трудности и не се отказват, често успяват накрая.
Интервюто, което Елина Бойчева представя е с една жена преживяла всички препятствия, които един малък бизнес може да премине, но въпреки всичко оцеляла във времето - Величка Владимирова Асенова - собственик на павилион за дрехи на пазар Божурище.
Как решихте да имате малък бизнес?
Работих като счетоводител, но времената бяха трудни - съкратиха ме, всичко започна като взех стока от близки и реших да застана на сергия.
Има ли промяна от началото, когато започнахте и сега?
Всяка година става по-зле и по-зле. Всичко тръгва все по-надолу. Със сергията бе по-тежко, защото я местеха до реката или на главната улица. Тя не беше на постоянно място. През 2000 година се реши да се направи пазар и сергиите бяха изместени, така че да са в центъра на пазара. Вложих много повече труд заради разместванията. През 2001 година се появиха павилионите и си взех един като работата ми стана една идея по-лесна.
Как Ви се отразява постоянното излагане на различните атмосферни условия?
Определено работата е тежка през зимата, освен че тук човек трябва да е подготвен за всичко е задължително да поддържа доброто и позитивно отношение към клиентите.
Като казахте клиентите, трябва ли да се предлага разнообразие от стока?
Наистина е важно да има разнообразие и качество на достъпни цени, защото всеки клиент е с различни предпочитания и възможности.
На мнение ли сте, че пазара в Божурище трябва да бъде възстановен и да продължи своето развитие?
Със сигурност. Освен, че този пазар бе разнообразие за хората тук, той беше и приход за много семейства. Сега празните павилионите са с изпочупени стъкла от преминаващи младежи. Гледката не е никак приятна.
Тъй като сама казахте, че работите от сутрин до вечер в пек и мраз, искам да Ви попитам – заслужава ли си труда, който хората от малкия бизнес отдават, за да съществуват?
Разбира се, че си заслужава. Ние трябва да се усъвършенстваме всеки ден в нашата работа, за да можем да оцелеем. Поне аз съм на този принцип, вече 19 години съм на този пазар.
Смятате ли, че държавата толерира малкия бизнес?
Не, държавата не се интересува от хората с малък бизнес. Единствения момент, когато си припомнят, че съществуваме е за проверки и данъци.
Освен с Вашия павилион хората Ви познават и като природозащитник. Какво е отношението на хората към животните?
Няма човешко отношение към бездомните животни и природата.
В този аспект на разговора какво апелирате към гражданите?
Да бъдат по-толерантни и хуманни, защото те не са единствените същества, които се нуждаят от нежност, обич и грижа.
Материалът е изготвен от Елина Бойчева, ученичка в 9 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime.