Представям Ви една жена, която знае, че успех е да направиш повече за света, отколкото той е направил за теб. Жена, от която можете да научите много, а когато ѝ го кажете, ще Ви отвърне, че е научила повече от Вас, отколкото Вие от нея.
Това е Теодора Танева, която в едно искрено интервю, специално за Espresso News, разказва за любовта към професията си и към хората, с които работи, както и споделя мнението си по важни въпроси, свързани с развитието на община Божурище.
Споделям с Вас моя разговор с нея:
Разкажете ми за себе си и за това как избрахте професията си. Трудно ли е да сте и заместник-директор и учител?
Като се замисля, професията избра мен, а не аз нея. Честно казано, имаше кратък период, в който се лутах и не знаех какво точно искам да правя. Струва ми се, че това се случва на повечето млади хора. Влизайки обаче в класната стая, разбрах, че учителската професия е нещото, което ме кара да се чувствам пълноценна и удовлетворена. А човек трябва да е луд, за да избяга от местата и хората, които го правят щастлив. Да съм и учител и заместник-директор си има своите напрегнати моменти, но не бих казала, че е трудно. Винаги съм смятала, че човекът е най-ценният и ето защо се опитвам да работя така, че хората да покажат най-силните си страни. Дали се получава трябва да кажат моите колеги и ученици, които много обичам.
Какво дете бяхте в училище?
Бях от тези непопулярните, „зубрачите”. (Усмихва се.) От друга страна обаче, смятам че имах приятелството и уважението на съучениците си, защото по природа съм общителна, а и се справях доста добре с уроците. Да не говорим в колко много събития ме караха да участвам тези учители… Но сега, погледнато от разстоянието на времето, съм им благодарна.
Очевидно, благодарение на прилежността си и жаждата си за знания преди, сега сте една интелигентна и красива жена, която е постигнала това, което иска. Има ли дама в световен мащаб, която е Вашето лично вдъхновение?
Благодаря ти. Историята ни разказва за много достойни жени, направили изключителни неща за човечеството и които разбира се заслужават моето възхищение. Само че, знаеш ли, аз обичам да се вглеждам и в обикновената жена, защото тя има изключителни качества. Да, вярно, тя не е велика, но за нейния собствен свят е достойна за уважение. За да съм честна обаче, харесвам Мерил Стрийп. Невероятна е тази жена и обичам да се вслушвам в съветите ѝ.
Живели сте доста време в гр. Божурище. Защо решихте да се преместите в село Пролеша?
Имам усещането, че и сега живея в Божурище, защото непрекъснато съм там. А в Пролеша ме отведе любовта или по-простичко казано – омъжих се. Сега обичам това място и хората там.
Кое е любимото Ви място в нашата община?
Харесва ми този въпрос – все едно да се сетя за любимата ми книга. Обичам да седя на пейките пред училището, огрявани от пролетното слънце, и да наблюдавам случващото се или неслучващото се около мен.
Като жител на община Божурище, смятате ли, че тя е перспективна и изобщо има ли почва за развитие тук?
Мисля, че община Божурище е перспективна във всяко едно отношение. Няма да изпадам в икономически термини. Просто много ми се иска да видя хората обществено ангажирани, готови да помагат, без да очакват нещо в замяна, да дадат от себе си. После даденото от тях ще се върне, сигурна съм. Знам, че са уморени, но пък и си мисля, че ако искаме да се развиваме, нямаме право на умора. Определено Божурище е община, която може и ще се развива.
Отделя ли се достатъчно внимание на културата тук?
Много хора правят изключителни неща за развитието на културата в нашата община. Те не седят на първите редове в залата и не ги виждаме като герои на деня, но са изключителни – танцуват, пеят, рисуват, пишат, творят, градят и какво ли не още. Живеят и се хранят с духовното. Възхищавам се от работата на хората в читалищата на територията на общината. Знаеш ли с колко малко средства и с колко много труд успяват да направят прекрасни неща – празнични концерти, общински събития – за всичко това отговарят те. Но, както се казва, винаги може и повече. И в това е смисълът, защото трябва да се усъвършенстваме.
Така е. Но ако можехте да промените поне едно нещо в Божурище, кое би било то?
Мечтая за деня, когато в този град, който безкрайно обичам, ще има общ дух и хората ще мислят за него, както мислят за собствените си дом и деца. Защото общината ни не е нещо само по себе си, тя е такава, каквито са хората в нея – това, което сме аз, ти, нашите приятели, близки, съседи…
Представете си, че сме приключили интервюто, излизате от училище и намирате лотариен билет, който печели 1 милион лева. Какво бихте направили с него?
Определено ме изненада с този въпрос! (Смее се.) Бих направила нещо за училището и децата в него разбира се. Те са част от мен и винаги ще бъдат. Имам някои идеи, които ще запазя за себе си, докато не спечеля от лотарията.
За финал, какво ще пожелаете на читателите на Espresso News?
Бих им пожелала онези неща, които искам за най-скъпите ми хора. Бъдете здрави, бъдете щури понякога, не пропускайте да изживеете пълноценно всеки приятен момент, усмихвайте се и искайте. Искайте, защото само така може да постигнете много.
Материалът е изготвен от Ивайло Ивайлов ученик в 10 клас, в СУ „Летец Христо Топракчиев” град Божурище за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор: Българската национална телевизия
Медийни партньори: BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Ohttp://www.obekti.bg/bekti.bg, ИА Кросс.