Интервю на Йоанна-Виктория Лозанова – участник в ученическия проект на Еспресо Медия „Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България“ и Ваня Аризанова - секретар на Народно читалище „Христо Ботев 1943” град Божурище.
Като начало Ви моля да се представите на читателите, защото съм сигурна, че работата Ви е интересна и не всеки знае какво се крие зад нея.
Секретар съм на читалището от 9 години, а предходните 20 съм работила в читалищната библиотека, като библиотекар. И така много години в едно читалище... И едната и другата позиция са пряко свързани с културния живот на общината, защото именно читалищата са културните центрове на населените места от типа на община Божурище. Дали ще представяш нова/ популярна книга, дали ще организираш вечер на поезията, седмица на детската книга, концерт по някакъв повод, благотворителна инициатива или ще си част от доброволческа инициатива - всичко това е свързано с нуждите на местната общност и е част от бита и културата и. Читалището за мен е не просто месторабота, а кауза, мисия – то изпълва и осмисля битието ми. Благодарна съм на съдбата за това, че мога да си позволя да работя в читалище, да приемам ежедневните предизвикателства, пред които ме изправя професията ми, да пробвам нови неща, да реализирам идеи.
Аз вярвам, че културата е съществен фактор, който допринася за устойчивия растеж на градовете и за укрепване на гражданското общество. Важна роля в този процес имат читалищата, защото, както знаем, те са уникални и единствени. Според Вас намалява ли популярността им? Отговарят ли на търсенията на съвременния човек?
Читалищата, както всяка друга културна институция в страната ни, водят своите битки за оцеляване и развитие, защото парите за култура никога не са достатъчни, никога не са много...
През Възраждането, когато възникват читалищата, те са оцелявали като огнища на просвета и култура, благодарение на спомоществователите, ентусиазма и отдадеността на хората,които са ги създали.
Днес, за да отговарят на изискванията на времето, тези наглед закостенели институции, трябва да са в крак с времето. Трябва да имат привлекателни сгради с уютни и функционални библиотеки, репетиционни зали, концертни салони. Трябва да имат компютри, презентационно оборудване, озвучителни и осветителни системи, отоплени помещения, екип от хора-професионалисти, които да откликват и отговарят на културните потребности на общността...Всичко това не е никак лесно постижимо и аз с гордост мога да споделя, че с хората , с които работя до голяма степен сме го постигнали в Нашето читалище – в Божурище. Смятам , че обществото ни все още има нужда от тази институция, и тя ще продължи да съществува, успявайки да съчетае модерност в консерватизма на традициите.
Какви събития включва културната програма на общината и има ли интерес към всички? Кое според Вас е събитието - културната кулминация в нашата община?
Културния календар на общината обединява план-програмите за работа на всички читалища на територията и. Хубавото е, че това е микс от събития, характерни, обичани и популярни за всяко едно населено място – и ако някъде това ще е Лазаруване, на друго място ще е Коледуване , отбелязване по различен начин на бележити дати, събития, национални празници. Събитието, което може да се каже, че обединява изявите на самодейните състави на общината е празникът на град Божурище, т.нар. „Празник на Божура”, който по традиция от 80-те години се провежда през месец май – последната събота на месеца.
Коя възрастова група е най-дейна при отбелязването на различните събития?
Всички самодейци, независимо от възрастта и самодейния колектив ,в който участват - певчески или танцов, се включват еднакво активно, с вълнение и отговорност в различните сценични изяви и културни събития. И може би това точно е магията, защото става дума за хора, които не търсят заплащане или професионална реализация, а се включват със сърце и душа, изявяват таланта си, защото обичат това, което правят за публиката.
Има ли млади творци, успешни поети или писатели, които участват в културната програма на Божурище? Какво според Вас ги вдъхновява да продължават да творят именно тук?
В Божурище има много млади, можещи, знаещи и талантливи хора, които пишат, рисуват, пеят, свирят на различни музикални инструменти, танцуват. Хубавото е, че изявявайки се на сцената на читалището, добиват самочувствие и им се иска още и още, покоряват не една сцена в страната и чужбина. Все по-често се случва след това отново да се върнат при нас, вече като преподаватели, те стават тези, които предават опит и знания.
Как читалището привлича вниманието на по-младите към културата?
В читалището хората идват не по задължение, а защото им е интересно, полезно, приятно. Именно това трябва да продължат да намират и младите хора, за да има нужда и смисъл, да бъдат вратите ни винаги отворени.
Несъмнено зад всяко събитие от културния календар на общината се крие трудът на много хора. Ние, зрителите, виждаме само вече готовия продукт. Можете ли да разкажете накратко как се организира едно такова събитие?
Ако вземем за пример организацията на един концерт по повод национален празник – готовия продукт е блясък и изящество, галещ сетивата и носещ настроение и емоция. И това е целта. За да бъде тя постигната, преди това е имало много часове репетиции- изморителни,изпълнени с труд и упоритост, преди това е зададена темата по която се работи - сценична украса, реклама,озвучаване, сценарий,който да представи труда на участниците във възможно най-добра светлина и още , и още дребни нещица, с които трябва да се съобразиш, за да видиш усмивките на публиката и да изпиташ удовлетворение.
Като секретар на читалището често Ви се налага да излизате на сцена пред хора. Имате ли ритуал преди това - заешко краче или пък четирилистна детелина?
Дали ще си зад кулисите, или на сцена – вълнението от предстоящото е еднакво. На мен лично, талисман винаги са ми били хората , с които имам честта и удоволствието да работя.
Тази типично българска обществена институция (читалището) бива ли посещавана от туристи?
За туристите читалището винаги е интересно като институция,с неговата история и настояще, точно защото то няма аналог в европейската и световна култура.
По ваши виждания туризмът в общината променил ли се през последните 10 години?
За съжаление, общината ни няма традиции в туризма.
Като човек, който не се занимава пряко с това - как виждате развитието на туризма в общината? Имате ли предложения относно това?
Аз си мисля, че винаги трябва да се отчитат наглед дребнички нещица, като например едни велоалеи, пешеходни зони, указателни табелки, рекламни пана, чрез които хората да могат да разберат и да пристигнат до Римската чешма в село Пролеша, до църквата „Свети Николай Мирликийски”, построена през 1910г. в село Пожарево, стенописите и статуята на Димитър Казаков-Нерон в Божурище. Да ги привлечем с гостоприемни къщи за гости, които да им разкрият красиви природни гледки от Храбърско, Златуша и Делян.Да представим типични, вкусни ястия от Гурмазово и Хераково. Със сигурност хората, които разбират от туризъм знаят как се прави, но аз си мисля, че не трябва да подценяваме наглед простичките нещица, имайки предвид, че в общината ни няма природни феномени и мегакултурни паметници.
Кой въпрос искахте да Ви задам, а съм го пропуснала? А кой не искахте?
Не мисля, че има пропуснат въпрос. Няма и такъв, който да не е бил желан. Интересна ми беше гледната точка на интервюиращия, това което той иска да разбере и счита за важно. Хубаво е , че има млади хора, които с желание и хъс се включват в такива чудесни инициативи, като „Работилница за репортери”.
Материалът е изготвен Йоанна-Виктория Лозанова, ученичка в 10 клас, в СУ "Летец Христо Топракчиев" град Божурище, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор: Българската национална телевизия
Медийни партньори: BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.