Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.
Ето и някои от по-интересните традиции:
Руснаците, за да приветстват новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.
Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година.
Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.
Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.
Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.
Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.
Посрещането на новата година датира отпреди 4 000 години, когато на първия ден от новата година („Акиту“) са се организирали празненства в древен Вавилон.
За римляните новата година е започвала от 1 април – денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува „лъжливата“ нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
В Египет през 4241 г. пр.н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил – Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр.н.е.
През 2700 г. пр.н.е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани „Празник на пролетта“, траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.
Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.
Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.
Виетнамската Нова година, наричана „празник Тет“, се празнува според лунния календар.
ЕspressoNews
Източник: материали „Уикипедия“