Вълнувах се, защото това беше първото ми посещение на пантеона „Майка България”. Един огромен паметник, посветен на загиналите борци за свобода, намиращ се на най-високия връх в село Гургулят. Чувала бях много за него, тъй като общината ни се гордее с тази постройка и това ме правеше още по-нетърпелива да я видя.
Бях ученичка в 5-ти клас и дори сега след цели пет години си спомням всичко, заедно с малките детайли. Качих се на училищният автобус, а около мен бяха моите приятели и учителката по история. Тя също беше нетърпелива да пристигнем в Гургулят, беше изпълнена с гордост, увереност и желание да ни покаже това историческо богатство. Не знаех какво да очаквам, дори не знаех накъде ще поеме автобуса. Чакахме няколко деца, които бяха известни със закъсненията си и след като се събрахме всички потеглихме, през топлия и слънчев ден. Въпреки близостта на моя град - Сливница с Гургулят, нетърпението ми превърна пътя в безкраен. И докато на мен ми се струваше, че маршрута се удължаваше, някои мои приятели имаха по-големи проблеми. Те се опитваха да опазят красивите цветя, които бяха набрали от градините на бабите си, предназначени за паметника. Това се оказа по-сложно, тъй като стръмният път с много завои, пречи на равновесието и беше напълно възможно другарчето ти да седне върху хубавия ти букет.
Преполовихме пътя и бях много радостна когато видях нещо познато, а именно селото откъдето идваха моите дядо и баба – Гълъбовци. Идвала бях тук много пъти и все пак не познавах много от уличките, къщите и хората от селото, а така ми се искаше. Автобусът ни премина през сърцето на Гълъбовци, продължи бързо през гората и високо покрай реката. Аз се замислих за нещата, които още не съм открила на това място. Моето любопитство, както винаги, се обаждаше. Спомням си къщата на моята прабаба и как там често търсех вещи, писма и всякакви документи, които биха могли да ме доближат до моите прадеди. Винаги съм се чудела, кои хора са създали моите създатели. А кои са били тези преди тях? Място като паметника “Майка България” е събрало, почиващи в мир, душите на много невинни и смели хора. Нечий създатели. Моите спомени най-накрая ми помогнаха да разбера, защо толкова се вълнувах. С пристигането си на пантеона, аз щях да се докосна до миналото, щях да се надявам да разбера повече за тези преди мен.
И така пристигнахме. Още щом слязох, при вида на огромния монумент, сякаш усетих присъствието на всички тези хора. Знаеш, онова усещане когато стоиш пред паметник, всеки го е изпитвал. Сякаш стоиш пред историята, пред своите загинали сънародници, чувстваш тяхната енергия, борбеност, любов, вяра и надежда…всичко. Тогава ти ставаш част от нещо огромно и възвишено. Разглеждайки монумента аз си представих жестоката борба, но и повярвах в искрената и чиста любов към едничкото място на което си поел първата глътка въздух, повярвах в стремежа на войниците да го опазят с живота си.
Щом всичко приключи, всички цветя бяха положени, самите те разцъфнали като душите на загиналите, а всички деца умислени за казаното и стореното. Точно тогава разбрахме, че искаме да опазим земята си. Ние трябва да продължим делото на тези преди нас, ние и само ние сме решението на всички проблеми. Любовта към Майка България е опората ни да накараме всяко кътче от нашата държава да остане чисто и неопетнено, за да може тя да разцъфти като едно красиво цвете.
Материалът е изготвен от Ния Кръстева, ученичка в 10 клас, в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ град Сливница за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.