В тълковния речник има две значения на думата “мания”. Първото е “силно влечение и прекомерна страст към нещо”, а второто – “болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея”. Анализирайки тези две тълкувания, реших да ви разкажа моята история за вечната ми “борба” с килограмите или по-скоро за вечната ми борба с мислите и манията да бъда винаги във форма. Едва на 26 разбрах колко е абсурдна ситуацията и че външният вид не е всичко!
Тази мания започна отдавна. Първата случка май е през пубертета, когато бях на 13. Спомням си, че след едно лято се прибрах от вилата и бях качила около 5 кг. През лятото не забелязвах, защото по цял ден бяхме по бански покрай басейна, а и тогава кой ти мисли за килограми, всичко беше ИГРА. Хормони, реването на мама и кока колата бяха “виновниците” за излишния товар, който натрупах. (Веско, помниш ли, че изяждахме по една малка тава реване на ден?! Прасета от малки!) Та, когато се прибрах през септември, премерих едни любими дънки и те не ми ставаха вече и не само, че не можех да ги закопчая, а едва ми стигаха до половината бедро. Както може да се досетите последва рев, рев, мрънкане, тръшкане, обвинявах се, не исках да се появявам в училище – все такива пубертетски изблици. За щастие след време хормоните си дойдоха на мястото, дръпнах малко на височина и нещата се нормализираха, но в никакъв случай не съм била като модел, имах си бузки. хах
Втората случка беше от 2013 г, първата ми година в Америка. Качих цели 6 килограма, но сега като се сетя хич не се учудвам. Със Сузи ядяхме какво ли не – шоколади, бонбони, понички, пържени картофи (да, тогава все още обичах картофи). Добре си спомням, когато изпратихме снимки на приятели, те бяха шокирани и разбира се започнаха с подигравките: “Оооо, някой май си похапва повечко?! Вие работите ли или само ядете?“
Ивелина Кирилова