“Роден си с потенциал. Роден си с доброта и вяра. Роден си с идеали и мечти. Роден си с величие. Роден си с криле. Не си роден, за да пълзиш, затова недей. Имаш криле. Научи се да ги използваш и лети.”
Червена дълга рокля, зелен копринен шал и много пясък.
Смело мога да кажа, че пътуванията и модата са сродни души – допълват се. Поне моят мироглед е такъв. Да, можеш да пътуваш с раница на гърба, пълна с три чифта бельо и няколко тениски, но аз в никакъв случай НЕ бих го направила. Или поне за сега. Anyway! Пустинното ми пътуване беше подкрепено от червена дълга рокля, зелен копринен шал и лента за коса, която честно казано махнах още на десетата минута.
Едно от нещата в bucket list-a ми беше да посетя пустинята, да напълня шепите си с почти кафявия пясък, да усетя вятъра в косите си. И ето, че на 23 години успях да задраскам тази мечта и да и се насладя на макс, облечена в дълга червена рокля от шифон в комбинация с копринен зелен шал. Само белият тюрбан ми липсваше и щях да съм като ходещ български флаг (бяло, зелено, червено).
Пустинята на Дубай се намира на 50 минути с кола. За първи път видях камили в естествената им среда (не е като в зоопарка) и дори яздих една. Накъдето и да гледах, виждах само пясък и тук-таме огнени храсти. Така ги наричат, защото хората, които живеят в пустинята и нямат електричество, ги използват, за да си запалят огън.
Приключението започна, когато дойдоха и ни взеха от хотела. В джипа бяхме 7 човека – претъпкано като Дубай Мол в петък (за това ще разкажа подробно в друга статия.) Та, лакатушейки се из пясъчните дюни, след 50 минути се озовахме в camp лагера. Малък, автентичен и в типично арабски стил.
Дългата ми червена рокля се отличаваше на фона на кафеникавия пясък, а зеленият шал се рееше около мен. Една жена дори ме помоли да ме снима, защото съм била най-красиво облечената в лагера. Колкото и нескромно да звучи - тя беше права.
Усмивки,
Ивелина