Изминаха близо две седмици от “прощалната” ми статия и през този период успях да си почина от социалния балон или поне да не мисля за час на публикуване, #, followers и пр. Останах сама, тъй като игнорирах шумните сбирки, седях повече вкъщи, четях разкази, медитирах в парка, едни такива помощни средства за себеосъзнаване. Видях недостатъците си и признах грешките, които съм правила и просто ги “пуснах” да излязат от мен. Защото най-добрият начин да се отървем от ТЯХ е като ги признаем и след това извадим на показ най-добрите си страни. А моите са да творя, да вдъхновявам хората, да създавам съдържание и снимки, които карат всеки един от вас са се усмихне и да повярва още повече в себе си, с три думи – ДА СПИСВАМ БЛОГ! Упорито вярвам, че животът ме обича и ми е приготвил куп чудесии. Именно затова се ОМЪЖИХ за него. За живота!
Церемонията беше семпла, бликаща спокойствие и пролетна красота. Събудих се като дърветата през пролетта, разцъфнах отново като лилавите минзухари, които виждате на снимките, докоснах се до природата с цялото си сърце и успях да видя истинското си Аз. Омъжих се за Животът, защото той е най-подходящия „брачен” партньор и не само за мен, за всеки един от нас. Най-подходящият, най-обичащият ни, най-раздаващият се, той е всичко! Дарява ни с любов от първия ни дъх и така до последния. С нас е в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност… Омъжих се за него и за първи път успях да се вслушам в „думите” на сърцето си, което всъщност е пълно с много любов. Любов, която аз, разумът, прикривах всеки път, когато срещнех някого. Всеки път! Ако не се бях „прикривала” по-рано, съм сигурна, че вече щях да съм създала семейство и деца дори. Но явно първо трябваше да кажа „Да” на живота и на себе си, пък истинският брачен партньор ще дойде, когато най-малко очаквам. Ще се появи подходящият. И тук се сещам за един цитат от книгата „Любов” на Елиф Шафак – „Любовта на един мъж е отражение на характера му. Ако мъжът е сприхав, любовта му ще е пълна с кавги. Ако е спокоен и добър, любовта му е балсам. Ако се самосъжалява през цялото време, любовта му ще се превърне на прах. Ако е весел, любовта му ще прелива от веселие. Преди да хлътнеш по някоя жена, трябва да се запиташ каква любов можеш да й дадеш.”
И така, променяйки себе си, начина, по който се отнасям към най-близките си, особено към майка ми, аз промених заобикалящия ме свят. Пречистих мислите си, преглътнах егото и се научих да обичам искрено, докрай, ЖИВОТА. Благодарна съм за всеки „шамар”, който съм получавала от хора,ситуации, емоции. Знам, че скоро ще вървя „по вода” и в същото време здраво стъпила на земята.
Затова ви приканвам да се вслушате, четейки тези изречения. Четете и си позволете да почувствате това, което четете. Така, както само вие можете… Не повтаряйте моите грешки, защото повярвайте ми, ако изпуснете момента, връщане назад няма, има само въпроси като:”Защо?”, „Защо не го направих по-рано?” Клишето „Всичко е връща” е не 100, а 109320392% вярно. Опитайте се да не причинявате зло на никого, ако сгрешите – извинете се! Понякога е много трудно да преглътнеш егото, но признавайки грешките си, извинявайки се, ти става едно такова леко на душата. Повече истински думи, по-малко злословете зад гърба на другите и всичко е песен! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. И не е готино.
Периодът на тревожност отмина и вече знам, че каквото и да ми се случи, колкото и болезнено да е, колкото и тревожни да изглеждат нещата, НИКОГА няма да изпадам в отчаяние. Запомнете, че колкото и врати да се затварят, има една врата, която ще се отвори за нас. Колкото и хора да си тръгват, има една сила, която е винаги до нас и чака да кажем заветното „ДА!” И това е животът! Аз се омъжих за него и спечелих. Благодарна съм и го ОБИЧАМ. Истински. И завинаги!
P.S. Лично и истинско! Тези снимки са заснети от един страшно ценен за мен човек. Моята муза, ментор, приятел, моят role model, вдъхновител или просто Рали. Благодаря и за съпорта, за това, че винаги подбира точните думи, за да ми вдъхне надежда и кураж! Малката Коко, както я наричам, която ми партнира във фотосесията е нейната прекрасна дъщеря. Според Рали е зачената по време едно мое/наше вълшебно пътуване до Дубай, когато тя и съпругът и живееха там. И благодарение на една любов, която двама души тогава имаха един към друг, благодарение на енергията, която витаеше около всички ни, бе създадено това малко съкровище. Орисахме я! И припомняйки си тази история се влюбвам още повече в живота и чудесата, които създава.
Ивелина Кирилова