Миналото носи спомена за дедите ни. В него ние откриваме нашите корени и история. Като част от българската нация, ние българите с великите дела, сторени най-вече от ярките личности на нашата история, българският фолклор, нрав, обичаи и традиции, трябва да повдигнем националното си самочувствие и да не се срамим да се наречем българи.
Българското минало е породило бъдещето на страната и действията оттогава, оказват влияние на съвременния ни живот и живота на идните поколения. Миналото на нашата родина е осеяно, както с много възходи, така и с множество падения, но именно те са направили народа ни по-силен. Нашият народ много пъти се е спъвал, но никога не се е отказвал и предавал за дълго. Като наследници на такъв славен род, притежаващ и собствена писменост, създадена от Солунските братя, имаме повод за национална гордост. Народ, който винаги е пазел в себе си българщината и е устоявал своя завет, предаван от поколение на поколение. Но дали напоследък възраждането на редица неща от историята ни, не се е превръща в мода?
Със своята сила, миналото е подтикнало българския народ към промяна. България е страната на велики царе, спечелени славни битки и на векове тежко османско владичество. В един период българският народ сякаш остава без сили, които да възродят борбения му дух и да събудят онова „заспало" чувство, което да подтикне хората към борба за свобода. Но пробуденото вече човешко съзнание и деянията на предците ни са довели до така жадуваната свобода. През тези пет века турско иго обаче, народа не е изгубил идентичността си, фолклор и традиции, а е изградил голяма част от своята история, наситена с много мъка, жестокости, но и велики дела. Въпреки всички тези славни страници от нашето минало, част от народа се е срамувал от своята националност. Поради тази причина, Паисий Хилендарски създава „История славянобългарска“, с която събужда националната ни гордост, вдъхва смелост на хората, показва им, че причината, заради която трябва да се борят е великото ни минало. Може би, покрай ежедневните грижи на сънародниците ни, свързани с тяхната прехрана, и с модернизирането на съвременния живот, ние забравяме своята история. Напоследък всички все повече започваме да се обръщаме към миналото, като пример за това е провеждането на сватби с народни носии, народни шевици върху блузи и долнища и редица други. Много хора се обръщат към народните танци и песни, които са били единственото забавление на нашите прадеди и носят духа на българското, което никога не старее. Ние трябва да се гордеем, както с миналото на България, така и с красотата и величието на нейната природа.
Благодарение на миналото ни, нашето бъдеще е много по-развито, добро и напреднало, затова никога не трябва да го забравяме. Споменът за него ще живее в нашите сърца и съзнание и ще е непрестанен източник на национално самочувствие. Нека всички заедно превърнем българщината в съвременна мода, която да носи позитивно влияние върху нашия живот.
Материалът е изготвен от Теодора Георгиева, ученичка в СУ „Летец Христо Топракчиев“, гр. Божурище, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин