На 26 юли 811 г., се провежда една от най-значимите битки в историята на Първата българска държава. Армията, командвана от българския владетел Крум, устройва засада на армията на Източната римска империя, водена лично от императора Никифор I Геник. Сражението се състои в старопланинския Върбишки проход, като ромейската армия е напълно разгромена, императорът е убит, а неговия син и съимператор умира по-късно от раните си.
До сражението се достига след като в продължение на няколко години консолидираната след управлението на Кардам българска държава започва експанзия в териториите на своя съсед. Новият български владетел Крум, който се възкачва на престола в Плиска през 800 година има ясна стратегия за разширяване на България, като през 803-805 г. разбива остатъците на Аварския хаганат и установява граница с Франкската държава на Карл Велики при град Пеща на Дунав.
Под българско управление попада и територията на Трансилвания, която е солиден източник на приходи за владетеля заради експлоатацията на сребърните мини и находищата на каменна сол. Териториалните придобивки на север и северозапад и нарасналото самочувствие и ресурси на Крум го карат да се обърне към Източната римска империя. За разлика от своите предшественици, които при войни с Византия обикновено атакуват на юг от Стара планина по посока Константинопол, Крум избира друго направление.
През 808 г. войските му се спускат по течението на река Струма и напада военните части, пренасящи заплатите на византийските гарнизони. През 809 г. Крум успява да превземе стратегическия център Сердика, като за първи път градът, който е днешна столица на България, влиза в пределите на държавата. Опитите на ромейския император Никифор I Геник да възпре агресивната политика на българския владетел се оказват неуспешни и през 811 г. той решава да предприеме поход, с който да елиминира окончателно опасния си съсед от север.
Походът е добре подготвен и мощната армия на императора, в която участва и неговия син и съвладетел Ставракий с лекота преминава старопланинските проходи, разбива опитващите се да я спрат български отряди и превзема българската столица Плиска. Според хронистите, Никифор проявява изключителна жестокост в завладения град, заграбва всичките му съкровища и отказва три предложения от страна на Крум за мир. Фактът, че Никифор е иконоборец и изключително стиснат при разпределението на военната плячка, води до брожение в армията му.
По същото време, Крум реорганизира своята войска и се подготвя за контраатака. В тактиката му влиза и преграждането на близките старопланински проходи с дървени заграждения и устройване на засади. Предупреден за опасността, Никифор решава бързо да изтегли своята армия и да се прибере с натрупаната плячка. Основните му сили, водени от него и сина му, навлизат във Върбишкия проход, където на 26 юли са пресрещнати и атакувани от българската войска.
Императорът е убит в началото на битката, като това е едва втория константинополски император загинал в сражение, след Валент 400 години по-рано. Армията му е напълно разгромена и избита, като малцина от нея, успяват да се прехвърлят през изградената стена и ров и да избягат. Сред тях е и раненият Ставракий, който е обявен за император, но малко по-късно е принуден да се откаже от престола и да влезе в манастир, където през 812 г. умира в резултат на раните получени по време на битката.
Победата на Крум е ключова за развитието на България през следващите близо два века. Тя открива възможността за териториално разширяване в югозападна посока и трайното включване в територията на държавата на земите по поречието на реките Струма, Вардар и Морава, както и планинските земи на Пинд и Албания. Реформите на Крум, сред които са установяването на единно законодателство, административно деление, интегриране на подчинените славянски и други народи в армията и управлението са ключови както за успехите на неговите наследници, така и за устойчивото изграждане на средновековната българска народност.
