На 23 август 1877 г. се провежда решителното сражение от Шипченската епопея, с което на практика се предрешава победата на Русия във войната с Османската империя от 1877-78 г. Това е третия ден от започналата на 21 август офанзива от армията, ръководена от Сюлейман паша. Атаката към Шипченския проход успява да изненада руското командване, което е разположило основните си сили в очакване на нападение в направлението Елена.
На Шипченската позиция има само 7500 войници и 27 оръдия, като в състава на Шипченския отряд влиза българското опълчение и Тридесет и шести орловски полк. На 21 август, като подкрепление в него се включва и Тридесет и пети брянски полк. Атаката на османската армия по позициите на Шипка започва на 21 август, като в състава на армията на Сюлейман паша са включени 27000 души редовна армия, войници и офицери.
При началото на атаката на 21 август, командващият Шипченския отряд, генерал Столетов пише следната телеграма до генерал Радецки:
Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.
Въпреки огромното превъзходство в численост и въоръжение, на 21 август, отряда отстоява позициите си с героизъм и себеотрицание, като ключова за спасяването на позицията е пристигането на подкрепленията от Брянския полк, които веднага се включват в сражението и удържат разклатените позиции на защитниците на Шипка. На помощ се притичат и около 2000 българи – мъже, жени и деца от Габрово, които пренасят ранени, носят храна и вода и помагат с каквото могат на войниците.
Противно на очакванията, на 22 август Сюлейман не предприема втора атака, а само артилерийски обстрел по отслабените позиции на Шипченския отряд и прави подготовка са генерална атака на следващия ден. Това, вероятно е най-голямата стратегическа грешка по време на войната, която до голяма степен предрешава и нейния изход.
На 23 август атаките започват около рано сутринта. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общият резерв – връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9 ч. изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити.
Обстановка става критична към 16 ч., когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Александър Липински с 20 войника спира отстъплението в района на Кръглата батарея, полковник Фьодор Де-Прерадович задържа състава на Кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабскапитан Поликарпов задържа прислугата на Централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира контраатака със силите на ранените, които могат да се движат.
Към 17:30 ч. на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от 16-и стрелкови батальон на 4-та стрелкова бригада с командир генерал-майор Адам Цвецински. До 18 ч. батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от 36-и орловски и 35-и брянски пехотен полк и превзема връх Кючук Йешилтепе.
В боя и 2-ра бригада от 14-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са стабилизирани и към 22 ч. и решителният бой затихва по цялата линия.
Боевете на Шипка продължават и през следващите дни, като под командването на генерал Радецки, руската армия възстановява всички позиции и започва дългото Шипченско стоене.
Решаващата роля на българското опълчение в боя е оценена от цялото руско командване и от всички военни кореспонденти, наблюдаващи сраженията. В този смисъл, изобщо не е преувеличено казаното от Иван Вазов, в „Опълченците на Шипка“:
„…Млади опълченци венчайте България с лаврови венци
На вас Царят повери прохода, войната и себе дори …“
В случай на успех на османската атака, армията на Сюлейман паша с лекота щеше да превземе Габрово и да се съедини с гарнизона в Ловеч и с командваната от Осман паша Централна армия в Плевен, като по пътя си щеше да разбие разтегнатите в поход руски части на генерал Радецки. При такъв възможен сценарий, съдбата на цялата военна кампания на руската армия на дунавския фронт и успехът във войната като цяло щяха да бъдат поставени под огромен риск и несигурно бъдеще.