На 22 октомври 1903 г., в село Брезово е роден Златю Бояджиев. През 20-те години на ХХ век попада в ателието на Гео Мирчев, фирмописец и „покровител на местните художествени сили“, където се среща с Васил Бараков. Към тях впоследствие се присъединява Давид Перец. Тримата приятели заедно учат живопис в Художествената академия при проф. Цено Тодоров и делят квартира в София. Стават известни като „Бараците“.
Първият период от творчеството на Златю Бояджиев се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. През 1951 г. той получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. През този втори период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност.
Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“, „Портрет на майка ми“, „Семеен портрет“. Голяма част от платната му са подредени в къщи-музеи в Пловдив и Благоевград, както и в Националната галерия. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
