На 14 декември 1911 г., експедиция от петима души и 16 кучета, водени от полярния изследовател Раул Амундсен достига за първи път в историята Южния полюс. Там те поставят палатка с писмо и норвежкото знаме, за да може постижението им да бъде уважено, в случай, че не успеят да се върнат по обратния път.
Подготовката за експедицията започва няколко години по-рано, като първоначално Амундсен планира да предприеме пътешествие и опит за достигане на Северния полюс. С тези аргументи успява да убеди друг велик норвежки изследовател – Фритьоф Нансен, да му предостави своя кораб „Фрам“, за нуждите на експедицията.
През 1909 г., Северният полюс е достигнат последователно от Фредерик Кук и Робърт Пири и това кара Амундсен, амбициран да е първи в свое откритие, да промени своя план и да отпътува за Антарктида. Това става при пълна секретност, като само той, брат му и капитана на кораба знаят накъде пътуват. За тази потайност има две причини – първата е, да не им бъде взет кораба и втората, че английския полярен изследовател Робърт Скот публично подготвя сериозна експедиция с цел достигане на Южния полюс и е негов пряк конкурент в това начинание.
На 11 януари, корабът „Фрам“ достига до Китовия залив, който днес вече не съществува, поради откъсване на ледника, на който е бил разположен. Позицията, която избира Амундсен за атака е близо 100 км. по-близка до Южния полюс, спрямо тази на Скот, но е в напълно непознат и неизследван район. За разлика от него, Скот, който пристига в Антарктида няколко дни по-рано – на 3-ти януари 1911 г., избира за база Макмърдо. Той е му е познат от предходни експедиции, както и от последната неуспешна експедиция на Ърнест Шакалтън, който трасира маршрут и създава базови лагери по пътя.
Експедицията на Амундсен започва да изгражда и попълва базови лагери и да изследва маршрута си в следващите няколко месеца. За придвижване в леденото царство на Антарктида те използват класически впрягове от опитни кучета. За разлика от него, Скот решава да експериментира с едно нововъведение – моторни шейни и със закупени от него манджурски кончета, които се счита, че са много издръжливи на студ.
На 19 октомври Амундсен с още четирима души, четири шейни и 52 кучета тръгват на финална атака към полюса. На 21 ноември достигат до полярното плато. 24 кучета са заклани, като с костите им са използвани за храна на другите кучета. Част от месото е взето от групата, за да и служи за храна по пътя до полюса и обратно, а друга част е оставена в нов лагер на това място, за да им послужи, когато се връщат.
След няколко тежки и бурни дни, на 14 декември, петимата норвежци и 16 от оцелелите кучета достигат до полюса. След завръщането си, Амундсен и екипажа му са приветствани като герои в Норвегия, откритието им е акламирано в целия свят, с изключение на Англия, където го обвиняват напълно неоснователно за смъртта на Скот.
Робърт Скот също достига до Южния полюс. Това става на 17 ануари 1912 г. – един месец и три дни след екипа на Амундсен. В хода на своето пътуване той първо губи моторните шейни, а след това и конете, които се оказват непригодни за екстремалните условия на ледения континент. Две групи от хора се завръщат, тъй като нямат храна и провизии. В атаката на полюса се включват също само петима души, но тъй като нямат кучета, те са принудени да дърпат шейните си сами.
Когато достигат до заветната цел те изживяват жестоко разочарование щом виждат, че конкурентите им от Норвегия вече са ги изпреварили. Пътят назад е истинско мъчение, като един по един спътниците на Скот умират в жестокото време. На 29 март Скот и още двама от оцелелите му спътници достигат на 18 км. от предния лагер, в който има над един тон провизии. Трагичното е, че заради лошо време този лагер е изграден не там където е предвидено. В случай, че е бил направен на планираното място, Скот и спътниците му е щяло да бъдат спасени.
Конкуренцията между двамата велики полярни изследователи е типичен пример за проява на нездрава и ненужна амбиция, водеща до жертви и смърт. Парадоксалното е, че когато достига Южния полюс и вижда палатките на норвежците, Скот пише - „Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво?“, сякаш постижението му само по себе си не е изключително и значимо.
След откриването на Южния полюс, Амундсен продължава със своите полярни проучвания, този път на север. Там той намира смърта си. На 18 юни 1928 г. излита с хидроплан, за да търси италианската експедиция, която е претърпяла катастрофа с дирижабъл в Северния ледовит океан. Самолетът му „Латам 47“ изчезва безследно в Баренцово море и тялото на Амундсен никога не е открито.
