На 3 декември четем новелата „Сватби в къщата“ от Бохумил Храбал - колос на чешката литература и един от най-великите писатели на XX век.
„Сватби в къщата“ (превод: Васил Самоковлиев, цена: 16 лв., 240 стр.) е първата книга от автобиографичната трилогия на Храбал, включваща още „Vita Nuova“ и „Пролуки“.
Авторът разказва историята на запознанството и женитбата си със своята любима съпруга Елишка Плевова, наричана Пипси - дъщеря на богат немски фабрикант, принуден след установяването на комунистическата власт да емигрира със съпругата си на Запад, оставяйки двете си деца в Чехословакия. Нестандартното хрумване на Храбал е да разкрие самия себе си, своите вътрешни колизии, страхове и чудатости през погледа на младата и влюбена Пипси. Но и тук той е във висша степен оригинален - в разказа се сдвояват гледните точки на Пипси и неговата собствена, мъжкото и женското възприемане и представяне на света. Отново откриваме „запазената марка“ на Храбаловото писане: вълшебното опоетизиране на делничното, дори и на грозното; „пресягането“ от частната, на пръв поглед банална история към мащабната панорама на сложната и често пъти безпощадна историческа епоха.
Бохумил Храбал (1914-1997) е виртуозен разказвач, чиито произведения блестят със собствена светлина в прозата на двайсети век. Завършва право в родината си, но никога не практикува по специалността - писането се оказва негова щастлива съдба. Храбал стилизира делника и плете фабули с обикновени герои - войници, политически анархисти, антигерои и чудаци, чиито драми и възторзи са пресъздадени с уникално чувство за хумор и ирония. У нас са издадени комичният шедьовър „Обслужвал съм английския крал”, експерименталната новела „Уроци по танци за възрастни и напреднали”, сборникът „Моритати и легенди“ и „Прекалено шумна самота“ - разтърсващо обяснение в любов към книгите и шеметен калейдоскоп на сложните перипетии на ХХ век.
Из „Сватби в къщата“ от Бохумил Храбал
Къщата, която търсех, се оказа що-годе приятна, пред входната ѝ врата имаше газов фенер, тротоарът, някога украсен с декоративни павенца, преди много време явно е бил разкопан и е бил изравнен отново едва наскоро. Фенерът вече светеше, така че лесно успях да разчета номера – двайсет и четири. Като влязох, ме лъхна хладина и миризма на разлято вино. Стените се лющеха от влагата като кори за баница. По коридора излязох на малък двор, в същия миг инстинктивно отскочих назад. Блондинка по сутиен и пембени гащи лискаше по двора кофи вода чак до под прозорците, сетне я замиташе с метла в отводния канал. Погълната изцяло от работата си, намръщена, плувнала в пот и зачервена. После грабна пълната кофа, в която шуртеше вода от отворената чешма, друга, празна, закачи на месинговия кран и отново заля с вода циментовото дворче. Госпожа Лиза вкъщи ли си е? рекох.
Няма я, ама попитайте доктора, и той сега си мие пода, нали разбирате, тук се налага да мием често, цялата къща ми ходи под прозорците, а аз съм чистофайница! Каза русата сатурналка и навярно за да ме убеди в думите си, ме блъсна в рамото, напирайки да влезе в коридора, запали лампа в стаята си и наистина, доколкото видях, всичко там бе невероятно чисто, готварска печка, светеща от чистота, светеха и скриновете с наслагани по тях разтворени паунови пера, под прозореца канапе с плюшена кувертюра и копринени възглавнички по него, маса с покривка, а в средата на масата ваза, в която грееха изкуствени цветя, полски макове.
Свих рамене, прецапах дългата локва, за да стигна до стълбите, изкачих шест стъпала и се озовах в друго дворче, вдясно се видя продълговат сайвант, засипан някога с пръст чак до прозорците, за да се образува това второ дворче. Тръгнах покрай слепите прозорци на сайванта към двуетажната къща с широк чардак на втория етаж, разкрасен с парапет от лято желязо, над сайванта се издигаше чак до небето стената на съседната сграда, най-обикновена стена на три етажа, стена с лющеща се мазилка, огромен калкан, толкова дълъг, че чак възсядаше къщата с чардака и светещите прозорци. Вдясно имаше простор за тупане на килими, малко по-нататък перално помещение с широко отворена врата, от която лъхаше миризма на сапун и мръсни води. Продължих нататък, теглеше ме светлината в приземния етаж, студената светлина на подвижна лампа. И докато в дворчето бе някак приятно, от отворения прозорец в приземния етаж лъхаше студ, от който чак потръпнах.
За миг се спрях, да вляза ли, да не вляза ли? Да попитам ли, или направо да си вървя? Чувах как долу, на първото дворче, блондинката отново лиска вода по цимента, чувах все по-шумното шуртене на водата в кофата от завъртения докрай кран на чешмата, стоях до купчината пръст под покрития с телена мрежа прозорец на дългия сайвант, над който чак до небето се издигаше високата стена, от купчината пръст бяха изникнали два корена кучешко грозде, които пълзяха по тел, опъната над цялото дворче, от увитите по нея филизи на дивото грозде висяха или се виеха нагоре лозови мустаци, които леко ме докосваха, набрах кураж и пристъпих към прозореца.
Вътре на пода бе коленичил мъж и с четка за дъски жулеше дюшемето, не, не беше коленичил, направо се бе пльоснал на четири крака и търкаше ли, търкаше най-усърдно, унесен и притихнал, по едно време се надигна и с нескрито възхищение се загледа в следващата изжулена площ от дюшемения си под, в единия ъгъл имаше чугунена готварска печка, в която лумтеше огън, а в голяма тенджера върху нея вреше вода. Стоях до прозореца, от свещник, явно демонтиран от пианото, висяха четири верижки, зачукани към ъгълчетата на дъска, от тези, на които се слагат теглилките на кантара децимал, а върху дъската се виждаше огромен аспарагус, чиито клонки се огъваха и висяха чак до долу, където докосваха огледалата на стеничките между двете крила на двойния прозорец. В другия ъгъл на стаята имаше сецесионно месингово легло на месингови колелца. Всичко останало от мебелировката бе изнесено навън, масата и столовете, малка кръгла масичка, върху която имаше разцепен дънер с хралупа, в която диви пчели са си били спретнали гнездо, кошер.
Мъжът отново намокри четката и съсредоточено продължи да жули пода, четката скрибуцаше, подвижната лампа осветяваше пътя ѝ. А от долу, от първото дворче, отново чувах силния плисък на водата, която се разливаше по циментовата замазка, сетне някой на първия етаж отвори врата, дворът грейна осветен за миг и отново потъна в мрак, тъй като този там горе затвори вратата след себе си, чух стъпки надолу по витите стълби, шмугнах се бързо зад отворената врата на клозета, притесних се дали пък този, който слиза по стълбите, не е тръгнал тъкмо към него, защото в тази сграда всичко бе възможно, отдъхнах си едва след като слизащият стъпи на дворчето и продължи пътя си към първото дворче, излязох от клозета и чух как блондинката отново лисва кофа вода, явно под краката на онзи, който преди малко слезе от първия етаж и който сега страховито се разкрещя, последваха ругатни, една от друга по-цветисти, блондинката сякаш цяла вечер бе чакала тъкмо това, и тя да се наругае на воля, та така, за сметка на този, под чиито крака лисна водата, да ѝ олекне на душата. Аз съм чистофайница, и то каква! Аз държа на чистотата! Отвратителна, гадна къща, проклети да са всичките ѝ наематели, че и гостите им! Проклети да са всички сватби в тая съборетина! Попържаше жената с пембените гащи и с пембения сутиен. А аз набирах кураж, притеснявах се, че слезлият преди малко от първия етаж ще вземе пак да тръгне нагоре, чувах как почти под мен, под дворчето, някъде в дълбините на мазето някой загребва с лопата въглища, които миг по-късно с тъп удар падат в метална кофа.
Господин докторе, прокашлях се, чувате ли ме? Господин докторе, случайно да знаете кога ще се приберат госпожа Лиза и мъжът ѝ?
Този, към когото се бях обърнала, не пусна четката за дъски, но ето че я хвърли в кофата с вода, разстла изстискания парцал и взе да обира с него мръсната вода от пода.
Бях се подпряла с двете си ръце на огледалата между прозорците, забелязах, че мъжът има сини очи, видях как с опакото на ръката избърса потта си, след което със смях ми отвърна, че госпожа Лиза е на разходка отвъд реката, че щяла да се върне скоро, че ако искам, можело да я изчакам при него, щял да ме сложи да седна до печката.
После тежко се надигна, главата му лъсна на светлината на крушката и аз видях, че косата му е доста оскъдна, разстла по пода отворени вестници, та да стигне по тях до вратата, без да оставя следи по измитото, видя ми се като футболист, престанал отдавна да спортува. Сетне ми подаде ръка и ме поведе към печката, там се плесна по челото и по вестниците пак излезе навън, за да се върне със стол в ръцете. Седнах и ми беше приятно, бях почнала леко да мръзна, а печката така приятно топлеше, докторът вдигна с лекота кофата и я изнесе на двора, чувах как изсипва мръсната вода в канала, но той май беше запушен, бълбукаше, давеше се, водата се оттичаше твърде бавно, докато в един момент дупката рязко всмука всичко, изсипано от кофата. Сякаш си пое дълбоко въздух. А мъжът, към когото се обръщах с „докторе“ и който не възразяваше срещу обръщението ми, наля в кофата вряла вода, после излезе с нея в коридора и я допълни със студена от чешмата. Сетне някой затопурка с крака по двора, чух как се спря, почувствах, че надникна в стаята, чух как някаква кофа издрънча по плочките на дворчето, как после някой я вдигна и продължи пътя си нагоре по стълбите към първия етаж, където този някой нададе страшен вой, така злощастно си пое дъх, както каналът долу, който се колеба, колеба и изведнъж с ужасен звук засмука наведнъж цялата кофа мръсна вода.
Като ви слушам, трябва да сте от Моравия, нали, предположи докторът и отново коленичи на пода, зае позата си на четири крака, за да продължи жуленето с четката за дъски, после да обира мръсната вода с парцал и да я изцежда в кофата. Да, кимам с глава.
От мен да знаете, че всичко, заради което си заслужава да се живее в Прага, е от Моравия, оттам съм и аз… Обаче! Всичко прекрасно в мен се дължи на едно малко чешко градче… засмя се той и с нескрито задоволство огледа пода си, после продължи… но се наложи да напусна моето малко градче, щото вече не ме свърташе у дома. Един ден се огледах и си казах, абе ти какво правиш още тук?, вдигнах си чукалата и да ме няма. Дори не бях забелязал, че твърде дълго съм бил изискан млад господин, че твърде дълго съм ходел облечен в елегантни костюми, шити в Прага, че твърде дълго нося обувки от „Полди“ на Гутман, че твърде дълго си избирам красиви вратовръзки за още по-красивите си ризи от луксозните магазини по „На Пршикопех“, че твърде дълго нося бомбета, купувани от магазин „Чекан“, а и ръкавици от еленова кожа. Вдигнах си чукалата, защото си дадох сметка, че живея с родителите си и с брат си Бржетя в четири стаи, че аз самият имам прекрасна своя библиотека в мъжкия салон, с други думи, че все още с нищо не съм заслужил каквото и да е, а си живея като френски крал, затова, засрамен, хукнах да бягам далеч от прекрасния апартамент в пивоварната и се спрях едва тук, в тази стая, някогашна ковачница, стая, в която нямаше нищо, трябваше сам да си я боядисам, да си я спретна, сам да си намеря мебели, така че всичко, което виждате тук, е мое, купувано с мои си пари, които съм си заработил в Кладно, в машиностроителните заводи „Полди“, при прочутата Полдинка с прекрасната главица и опърлените от звезди къдрици… Така че аз съм мъж, коронован от звездите…
И затова ли си миете сам пода? засмях се аз.
Търсите "нещо за четене"? Още интересни предложения вижте тук:
