Сред пантеона от бележити личности в българската история като категоричен обединител на българската нация блести името Васил Левски – човека, олицетворение на волята за свобода и демокрация.
В навечерието на годишнината от смъртта му се появява луксозното приносно издание „Васил Левски: най-добрият ни българин“ от изтъкнатия историк, публицист и телевизионен водещ проф. Пламен Павлов, което разкрива 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя.
Включените в книгата студии и статии, надхвърлят биографичния разказ в своята конкретика и търсят отговор на спорни през десетилетията въпроси, които все още будят полемики сред историците: коя е рождената дата на Васил Левски; какви са събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи.
Книгата представя множество аспекти от живота и делото на Апостола на свободата, акцентирайки на неговата роля като основоположник на Вътрешната революционна организация, която обединява различни социални слоеве на българското общество. Авторът разглежда Левски не само като революционер, но и като духовен водач, чиито идеи за свобода и равенство и до днес вдъхновяват българите.
Чрез своя разказ и на достъпен език, подходящ както за специалисти, така и за любители, проф. Павлов разкрива малко известни факти за епохата на Възраждането и рисува пъстър гоблен на едно бурно време.
Опирайки своя текст на открития, достигнати благодарение на новите изследвания и исторически документи, уважаваният учен създава цялостна панорама на периода, разглеждайки личността на Левски и неговото влияние върху българската история. Чрез обширните си проучвания той подлага на критика стереотипи и митове около българската революционна дейност и показва как образът на Левски съчетава вярата на християнския монах с модерните демократични идеи.
Уважителна към делото на Апостола и информативна, „Васил Левски: най-добрият ни българин“ е впечатляващ летопис, посветен на красивата мечта за България като „ …храм на правата свобода…“ Мечта, която определя съдбата на един смел и честен българин, решен да спечели за цял народ, но ако губи, да загуби само мене си…
„По уникален начин Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В монархическа Европа на XIX в. Левски се бори за „демократска република“, за справедливи и „свети закони“. В неговата мисъл са споени библейската мъдрост и убедеността в креативната сила на човека: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме… Левски заявява, че българският народ … се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Българският Апостол на свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички, докосвали се до неговия живот, дейност и идеи.“
Пламен Павлов
Из „Васил Левски. Най-добрият ни българин“ от проф. Пламен Павлов
ПРЕДГОВОР
В многовековната история на България съществува истински пантеон от бележити личности: владетели и държавници, политически и духовни водачи, писатели, художници, военачалници, в по-ново време и учени, музиканти, спортисти… За българската нация обаче „личност номер 1“ категорично е творецът и водачът на националната революция Васил Левски (1840 – 1873) – човекът, който е олицетворение на волята за свобода и демокрация.
Натрупал опит в Първата и Втората българска легия, като знаменосец на прочутия войвода Панайот Хитов и в други актуални за времето си политически събития и процеси, Левски повежда българската национална революция по нов път – една наглед „христоматийна“ фраза, която обаче е самата истина! Подкрепян от верни съмишленици, Васил Дякона, както най-често е наричан от съвременниците си, организира конспиративна мрежа от комитети по „цяло Българско“. Нейната цел е възкресяването на „славната ни някога държава“ след векове на чуждо гос-подство, тирания и неравноправие. Вътрешната революционна организация, изградена от Левски само за около две години, обединява всички социални слоеве на българското общество – … всяка класа, пол, занятие... според емоционалното, но вярно определение на Иван Вазов. На преден план са представителите на „средната класа“ и интелигенцията – предприемачи, търговци, земеделци, занаятчии, свещеници, лекари, учители... Именно комитетите на Левски, своеобразна нелегална „държава в държавата“, макар и след неговата гибел, подготвят Априлското въстание – онази „революция морална и с оръжие“, която поставя „Българския въпрос“ на вниманието на цивилизования свят и предизвиква Руско-турската освободителна война.
За нас българите Васил Левски е олицетворение на политическата и човешката свобода – така е още в неговото собствено време, така е и днес. При неговото залавяне от османските власти близкият му съратник Данаил Христов Попов възкликва, че българският народ губи … най-добрият ни българин…, както и … славният ни Българин… Неизвестен по име комитетски деец от Тракия заявява: Нямаме втори Левски на света! За Ботев увисналият на бесилото Апостол на свободата е … твой един син, Българийо!. За Вазов нравственият подвиг на Левски е максимално близък до онзи на Спасителя, а бесилото му е … с кръста равно!
По уникален начин Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В монархическа Европа на XIX в. Левски се бори за „демократска република“, за справедливи и „свети закони“. В неговата мисъл са споени библейската мъдрост и убедеността в креативната сила на човека: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме… Левски заявява, че българският народ … се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Българският Апостол на свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички, докосвали се до неговия живот, дейност и идеи. Всяко българско поколение, всеки българин има „своя“ Левски – безспорно доказателство за универсалното звучене на Апостола като историческа личност, достойна да бъде много по-известна на цялото човечество.
В тази книга са събрани петнадесет студии и статии, посветени на различни аспекти от живота, делата и революционното наследство на Васил Левски.
Книгата „Васил Левски: най-добрият ни българин“ е предшествана от две други мои авторски книги по темата, първата от които е „Васил Левски – другото име на Свободата“ (2017 г.). В резултат на основна преработка и нова редакция, при това с включването на допълнителна информация, няколко години по-късно излезе „Алманах. Васил Левски – творец и стратег на революцията“ (2023 г.). Използвам случая да благодаря още веднъж на Ивета Кючукова и Красимир Александров, както и на Иван Христов и Андрей Арнаудов, благодарение на които тези книги видяха бял свят. Разбира се, и на д-р Милен Врабевски, проф. Пламен Митев и други мои приятели и колеги, оказали ми съдействие при работата върху изключително отговорната, сложна, на практика необхватна тема за българския Апостол на свободата. По разбираеми причини настоящата книга притежава достатъчно сходства с опита ми, надявам се сравнително сполучлив, за представянето на биографията на Левски – не само хронологически, „линейно“, а от гледна точка на нашите виждания, както и с оглед на най-новите постижения на историческата наука.
Включените в книгата „Васил Левски: най-добрият ни българин“ студии и статии, преработени като отделни нейни глави, в своята конкретика надхвърлят биографичния разказ, който е основна цел на предишните две мои книги. В случая дължа благодарност за приятелската подкрепа на Захари Карабашлиев и издателство „Сиела“, които ме насърчиха да се заема с някои от конкретните измерения на явлението Васил Левски – петнадесет истории, които остават малко познати за широката публика, но допълват и разширяват знанията ни за Апостола и обществените проекции на неговата историческа мисия.
Няколко думи за метафорите, използвани от изследователите при характеризирането на Левски и неговите дела. Преди години проф. Дойно Дойнов написа книга с остроумното и провокативно заглавие „Левски: най-ясната загадка“ (2012 г.). Загадките и спорните въпроси около Апостола със сигурност не са малко и това е разбираемо предвид историческата дистанция, натрупаните пропуски и грешки, инерцията при повтарянето и препов-тарянето на митовете около нашия най-обичан национален герой. Безспорно основната загадка обаче е в това, че все още някак си не сме в състояние да проумеем ясните послания на неговите идеи и дела. Делата на един смел и честен българин, решен да спечели за цял народ, но ако губи, да загуби само мене си…
мъртва или изчезнала – а с нея и той.
