Живея в един от най-живописните краища на България. Смята се, че река Искър е съществувала още преди да се появи Стара планина, а когато тя започнала да се надига, реката постепенно си прорязала път през нея. Така се е образувал моят край - Искърското дефиле.
Като любители на пътешествията, аз и родителите ми решихме отново да видим красотите, които районът предлага, като стигнем до едно местенце, което още не сме посещавали - средновековната черква „Света Богородица“ в махалата Старо село на село Миланово. Поехме по пътя за Враца. Времето не беше на наша страна, тъй като беше мрачно и облачно, а понякога преваляваше дъжд. Въпреки това всеки завой разкриваше нови изумителни гледки. Не можахме да не забележим и т. нар. „Червена скала“ в село Церово. Нейните амфитеатрално етажирани разноцветни склонове будят интереса ни всеки път, когато минаваме. Видяхме и скалното образувание „Джуглата“ близо до гарата в село Церово. Този природен феномен, образуван от червени кварцови пясъци, на възраст около 250 милиона години, е висок 18 метра и наподобява гъба, а според някои хора - човешка глава. На стадиона малките лазарки репетираха за утрешния празник. Край село Бов, река Искър си е проправила път, образувайки стръмни сипеи. Селото се отличава с родолюбието си. Минавайки покрай него, винаги може да се види гордо развяващото се българско знаме.
С напредването към село Миланово слънцето се показа. Огрени от слънчевите лъчи, дърветата се събуждат от зимния си сън и успяхме да се насладим на многоцветния пейзаж. Минавайки покрай Лакатнишките скали спряхме, за да им се полюбуваме. Изградените от пясъчници и варовици скали са почти вертикални и на места достигат до 250 метра над река Искър. Видяхме паметника на септемврийци, кацнал на върха им, металния кръст, поставен в чест на загиналите алпинисти, и така известния алпийски заслон „Орлово гнездо“. Видяхме началото на екопътеката, която води до върха на Лакатнишките скали. Слязохме да прочетем информационните табели и да видим водопадчето край пътя. Пътят към Миланово е дълга нишка от резки и обратни завои и стръмни склонове. Докато се изкачвахме, пред нас се откри гледка към Лакатник. Неземна красота. Завой след завой имахме чувството, че се качваме на покрива на света. Най-сетне достигнахме своята цел - село Миланово, кръстено на бунтовника от Септемврийското въстание Милан Петров. Стигнахме центъра на селцето и останахме впечатлени. Построен е приятен информационен кът с пейки и масички. Детската площадка е чиста и запазена. Изграден е паметник на патрона на селото. В центъра се намира и местната черква „Рождество Пресвета Богородица“, а срещу нея друг център на социален живот - кръчмата. Макар училището да е затворено от години, дворът му е чист и поддържан. Попитахме местен жител дали в селото има и друга черква. Човекът се позамисли, после се сети и ни упъти.
Черният път, по който ни каза да минем, слизаше дълго време надолу и се поколебахме дали не сме се объркали. За щастие, аз имах телефонния номер на кмета на селото, защото се свързах с него, когато правих проучване за паметника „Септемврийци 1923г.“. Когато го попитахме дали сме в правилната посока, първият му въпрос беше: „С каква кола сте?“. Обясни ни, че това е правилният път, но черквата е заключена и предложи да ни даде ключа. Ние, естествено, се съгласихме и обърнахме, за да се срещнем с него. Той ни изчака край пътя заедно с бившия кмет на Миланово. От тях научихме, че черквата е построена на стратегическо място - между пет дола. Това било с цел българите да могат да се скрият, когато видят наближаващи турци. В момента черквата се реставрира по Европейски проект. Той е започнал през 2015г., като са отпуснати 700 000лв. Кметът, г-н Петков, ни обясни, че множество от стенописите вътре били замазани с хоросан и сега са напълно открити. Благодарихме на господина и се насочихме към крайната цел. Попаднахме в една пасторална идилия. Балканско село със зелени поляни, стари къщи с каменни покриви. Страхотна красота. Хармония. Тишина. Само звукът на вятъра. Над черквата е построена беседка и са поставени информационни табели. Построен е и информационен център. Самата черква е каменна, еднокорабна и едноапсидна, с полуцилиндричен каменен свод. Градежът ѝ е от ломени камъни, споени с хоросан. При реставрацията са извадени всички икони, свещници и вековните позволителни за венчания, които са били пръснати навсякъде. С влизането първо виждаме иконостаса, но както вече казах - без икони. Над вратата има надпис, който гласи: „В името на Отца и с поспешение? на сина и (с)..............(-шението) на Светия дух Амин. Свърши се ........ (този) храм на Рождеството на Пресветата наша Владичица Богородица и приснодева Мария. Започна се и се свърши той на 15. юли в година 7000 (от сътворението) - 1492г.“.
Отвътре цялата черква е била изписана, днес са запазени значителни фрагменти. На свода е сравнително добре запазено изображение на Богородица. Едно изключително изпълнение на Тайната вечеря. Отляво са Св. св. Константин и Елена. До тях на северната стена има само малки частици от стенопис, разрушен от влагата. На южната стена има други добре запазени сцени, които обаче не разпознавам. Вътре в олтара има добре запазени фрески. Олтарният камък е изписан с декоративни мотиви. На апсидата има традиционна Богородица Ширшая Небес и фриз с медальони на светци, а под тях - свети отци. Над олтара се намира почти неразпознаваемо изображение на Исус Христос. Най-добре запазените стенописи заемат един участък от свода над южната стена, долепен до западната.
Излязохме от черквата и се насочихме към информационния център. Той все още не е завършен, но в момента в него се намира трона, който някога е бил в храма. Постояхме там още няколко минути и след това потеглихме обратно към селото. Бяхме очаровани от този вековен паметник на духовността. Само за краткото време, в което се намирахме на това свещено място, то успя да ни предаде от неговата енергия и сила. Надявам се, че след като завърши проектът повече хора ще посещават тази черква, защото наистина си заслужава. Обадихме се на господин Петков, за да му благодарим и да му върнем ключа. Помолихме го да ни разкаже малко повече за процеса на реставрация и дали ще се дорисуват стенописи. Той каза, че черквата ще остане във вида, в който я видяхме. От реставрацията предстои само да бъдат запечатани откритите стенописи и да бъде довършен информационният център. Също сподели, че при изследване на стенописите е установено, че боите са извличани от дървета и растения, които не виреят тук. Как са били докарани - остава загадка. Казахме си довиждане с обещанието, че когато бъде открита черква, ще се видим отново. По пътя за Своге решихме да се отбием и до паметника „Септемврийци 1923г.“. На една висока поляна спряхме, за да се полюбуваме на изумителната гледка. Намирахме се на самия връх на планината и оттам се виждаха Лакатнишките скали, както и криволичещият път към с. Миланово. Стигнахме паметника. Оказа се, че родителите ми никога не са ходили там. Аз, макар да съм го посещавала няколко пъти, винаги оставам безмълвна пред внушителната гледка. Върнахме се в Своге, заредени с положителна енергия и готови за следващо приключение.
Материалът е изготвен от Елица Борисова, ученичка в 10 клас в ПГ „Велизар Пеев“ град Своге, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.