На 14 февруари честваме празника на виното и любовта. Виното е един от националните символи на страната ни, тъй като България се слави като държава с едни от най-големите традиции в производството на напитката.
По стара традиция днес почитаме Трифон Зарезан, а денят е и празник на лозарите и винарите - един от най-обичаните от всички българи. Честванията датират от времето на траките, които отдавали почит с пищни тържества на бог Дионисий - покровител на виното и плодородието. В годините честванията се видоизменят, за да достигнат до наши дни.
В съвремието традицията повелява на днешния ден да започне резитбата на лозите. Рано сутринта стопанката омесва обреден хляб и да го украсява с лозов лист. Задължителна за трапезата е печената кокошка, която се пълни с ориз. Мъжът отнася храната и бъклица с вино на лозето. Там стопанинът се прекръства и с косера отрязва три пръчки от три корена. От тях се прави венец, с който той закичва калпака си. Корените пък се поливат с донесеното вино и светена вода и се поръсват с пепел, която се пази от Бъдни вечер. Лозето се благославя от свещеник, който нарича за берекет и пълни бъчви с вино.
Всички на лозето избират и „царя на лозята“. По традиция той се закичва с венец от здравец, чимшир и лозови филизи, след което започва угощението. Отскоро българите честват и Свети Валентин. Католическият празник е приет за деня на влюбените, а отбелязването му се свързва с няколко легенди и предания. Двойките избират начина, по който да направят повода специален и да засвидетелстват любовта си. Разменят се романтични подаръци и преживявания. Най-често избираме да съчетаем любовта и виното, което може би е и най-логичното решение за празнуване на 14 февруари.
На 14 февруари православната църква отбелязва църковния празник на успението на св. Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград, а после бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г.
Снимка: pixabay.com
