Всеки човек има минало. Всеки народ има минало. Целият свят има минало. То е неразделна част от самите нас. Общото минало ни прави по-силни, по-стабилни, по-свързани. Ние, българите, трябва да се гордеем с нашето минало, защото то е източник на националното ни самочувствие.
Гордеейки се с миналото - историята, диалектите, обичаите, с героите ни, бихме се запазили като народ, защото народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори (Джордж Сантаяна). Успели сме да се запазим въпреки петстотинте години османско владичество. Нима сега е нужно да се разединяваме, преследвайки чуждото? Нима трябва да се оплакваме или хулим помежду си? Не е ли по-добре да оценяваме това, което имаме? Да се замислим колко смели, борбени и непреклонни наши сънародници са загинали, за да можем, днес, ние да живеем спокойно и мирно по тези земи, по които са ставали множество зверства и кръвопролития.
В историята ни присъстват хиляди видни личности, дали живота си от обич към родината. Кой в днешно време би жертвал живота, сигурността, изоставяйки дома и семейството, за да преследва немислима цел. Благородна цел, труднопостижима, почти невъзможна.
Не трябва ли именно заради тези хора, днес, ние да живеем достойно, мирно, да бъдем обединени и задружни? Да се опитаме да живеем възможно най-добрия, мирен и задружен живот, за да има смисъл делото на предците ни, да покажем, че ние сме потомци на тези хора и можем да бъдем не по-малко славни. „Дела трябват, а не думи“ (Васил Левски). С бездействие, социални мрежи и кафенета не бихме променили нищо. Всяко време си има герои.
Едно от богатствата, които ни дават национално самочувствие, е езикът ни. Многообразен, цветен, с редица синоними за една дума. Да, труден е, но дава предимства. Доказателство за богатото ни културно наследство са и местните диалекти. Макар и не навсякъде приложими, си струва да бъдат запазени. Забавно е, когато аз и приятели решим да говорим само с диалекти думи, хората, които не са от нашия край, не ни разбират, но винаги предизвикваме интереса им. Думи като „тенъц“, „компир“ и „мачка“ са с различно звучене от книжовния български и надали някой от Северозапада не знае тяхното значение. „Мачка руча поганец“ - разбрахте ли ме? Котката изяде мишката - Това е част от нашето богатство Хората се опитват да запазят тази ценност. Било то чрез писане на стихотворения на диалект или чрез записване на думите и тяхното значение.
Традициите като Сирни Заговезни, Лазаровден, Баба Марта ни обединяват по много мил и искрен начин. На Лазаровден, отивайки в къщите им, бабите се радват и с чисто сърце ни пожелават цялото щастие и здраве на света. Те се радват, когато младите спазваме и почитаме обичаите и традициите. На някои това може да им се струва старомодно. Някои хора забравят родните си места в търсене на нещо уж по-добро. Суетността ги прави низши.
Псевдопатриотите. Тези хора са българи само на трети март. Загръщайки се с българския трибагреник и споделяйки в социалните мрежи патриотични стихове. Как може човек, на когото половината думи в речника му са чуждици в опит да се изтъкне като по-интелектуален и съвременен да се нарече истински патриот? За тези хора всичко е мода. Ужасна дума. Дума на безнравствените, тези, които се водят по чуждото. Това е съвременният бай Ганьо. Този човек преследва чуждото, боготвори чужденците, хули сънародниците си, като ги изкарва прости, некултурни и диви. Защото „интелектуалецът“ е „видял“ свят.
„Големият“ патриот „забравил“ езика си, „придобил“ акцент след два месеца прекарани в чужбина или „Ох, как беше тази дума на български?“. Типичен бай Ганьо, самозабравил се в преследване на модното.
Дали тези „интелектуалци“ и „нововремци“ знаят за Гергана от Славейковата поема, която не се ласкае от власт, богатство и пари, а остава вярна на истинската си любов Никола? Могат ли да си представят обичта към родината на хилядите борци за свободата ни? Достигат ли поне малко до извисеният дух на велики хора като Васил Левски и Христо Ботев? Не мисля, че могат.
Това са малка част от българите. Тази част не мисля, че ни е нужна. Имаме толкова много сънародници, които се опитват да запазят миналото и да направят възможно най-доброто за родните си градове и села. Тези хора заслужават нашето уважение.
Миналото - източник на национално самочувствие или съвременна мода? Миналото ни показва, че българите сме силни и непреклонни и вярвам, че дори в днешните времена бихме могли да сътворим едно прекрасно бъдеще за поколения напред. Да бъдем благодарни, че живеем в мирни времена, да бъдем позитивни и да се опитаме да направим нещо прекрасно и значимо за нашата прекрасна България!
Материалът е изготвен от Мариета Йорданова, ученичка в ПМПГ „Св. Климент Охридски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин