Лиз Бурбо е един от духовните водачи на нашето време. Нейните книги са пътешествие, в което читателят се отправя, за да открие здравата и силна личност, която се крие във всеки един от нас. Днешният човек е престанал да се грижи за душата си, отнася се разрушително към тялото си, забравил е, че главното, което трябва да научи е как да бъде господар на живота си. Ние сами създаваме реалността, в която живеем, и никой не ни пречи да бъдем щастливи, освен самите нас. Лиз Бурбо ни показва как да осъзнаем и да преодолеем препятствията по пътя си.
В книгата си „5-те травми, които пречат да бъдеш такъв, какъвто си” Лиз Бурбо обобщава опита си от хиляди хора, с които е работила в продължение на много години.
Според нея всяко човешко страдание може да бъде сведено до 5 основни травми, с които хората се сблъскват в живота си. Всеки човек е преживял поне една или повече, понякога всичките 5, и в отговор на болката е изградил една или повече защитни стратегии, „маски”, за да избегне болезненото преживяване.
Маската е защитно поведение, което цели да „замаскира”, да ни заблуди, че всичко е наред, когато не е. Маската не ни лекува, не решава проблема, не ни освобождава от болката и не ни предпазва в истинския смисъл. Тя само ни пречи да осъзнаем, да видим и да излекуваме първопричината за болката си, заблуждава, че всичко е наред, докато вътрешно продължаваме да носим травмата си и нито външно нито вътрешно ние сме свободни, пълноценни и реализирани като личности.
Моделът на Лиз Бурбо е изграден от 5 основни травми и 5 типа маски. Човек носи маската само когато иска да се предпази от болката на някоя от 5-те травми, в случай че обстоятелство или човек му напомни за травматичната ситуация. Поставянето на маска е защитен механизъм и се случва напълно автоматично и несъзнателно.
Травма – Отхвърляне / Маска – Бягащ
Да се чувстваш отхвърлен е травма, която може присъства от най-ранните детски години. Има много причини, поради които даден родител отхвърля своето дете – нежелано бебе; бебе, което не е от желания пол и т.н. – но и без да има такава или друга обективна причина, човек може да се почувства отхвърлен и да развие защитната маска на Бягащ. Бягащият често живее във въображаем свят, съмнява се във собствената си стойност и дори в правото си на съществуване. Минава от фази на силна любов към фази на силна омраза. Рядко се привързва към материални неща, привлича го интелектуалния свят и всичко, свързано с духа. Бягащият е перфекционист и интелектуалец, смята се за неразбран. Не обича вниманието и предпочита самотата. Има малко приятели, изолира се, говори малко, а ако говори повече, обикновено е за да докаже себе си. Бягащият не се е почувствал приет като дете и продължава да се чувства изолиран, откъснат от другите. Намира различни начини за бягство. За да не бъде отново наранен и отхвърлен, той слага маската си на бягащ – не заема много място, говори малко, изолира се от другите, не се привързва към материални неща и живее в свой свят.
Травмата от отхвърляне започва да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато бягащият престане да бяга от дадена ситуация, престане да гледа на себе си като на нищожество и човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, а вместо това започне все повече и повече да утвърждава себе си, да заема своето място, да се чувства добре в кожата си.
Травма – Изоставяне / Маска – Зависим
Да изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да се отдалечиш от него временно или завинаги. Малкото дете може да се почувства изоставено, ако родителите му имат малко време за него; струва му се, че малко общуват с него; ако го оставят на друг човек да го гледа през ваканцията – бавачка, баба, дядо или друг роднина, и в различни други ситуации, в които детето не осъзнава какво се случва и преживява ситуацията като изоставяне. Страданието подтиква детето да започне създаването на маска, с убеждението, че тя ще тя му помогне да не преживява повече тази болка.
От 5-те типа маски зависимият е най-предразположен да играе ролята на жертва, но освен жертва той играе и ролята на спасител – често ще го видите в опити да спаси някого - своите близки и хората, които обича - от някаква трудност. Обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това често му коства скъпо, създава му излишни проблеми и главоболия, тъй като се натоварва с отговорности, които не са негови. Страхува се от самотата и това е най-големият му страх, който го кара да се вкопчва в другите. Трудно му е да вземе решение сам и не се смята за способен да постигне нещо сам, затова често иска съвети. Не винаги следва получените съвети, защото това, което търси не е толкова помощ, колкото подкрепа. Не обича да прави нещо сам, нужно му е присъствието на някого друг, който да го подкрепя. Най-наситената емоция, която преживява е тъгата. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Има нужда от присъствие, внимание, подкрепа и най-вече от опора.
Травмата от изоставяне започва да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато зависимият започне да се грижи достатъчно за себе си, да не изоставя намеренията, близки до сърцето ти му; когато си дава вниманието, от което има нужда, престане да се вкопчва в хората; когато започне да се чувстваш добре, дори когато е сам и търси по-малко внимание; когато има желание да започва нови проекти и дори другите да не го подкрепят, може да продължи.
Травма – Унижение / Маска – Мазохист
Унижението означава да се почувстваш оскърбен, принизен, засрамен и обиден. Травмата се пробужда от усещането на малкото дете, че единият от родителите му се срамува от него. Може да се пробуди от всяка ситуация, в която детето се чувства оскърбено, сравнявано, засрамено, принизено. Най-често това се случва, когато детето е мръсно или е направило беля. Важно е да се отбележи: даден човек може да е изпитал срам и унижение в детството си, без травмата да се пробуди, докато друг да преживее отхвърляне или изоставяне, но да се почувства унизен и да се пробуди травмата на унижение. Както и при всички други травми, въпросът не е в конкретната ситуация, а в чувството, което е пробудила.
Страдащите от унижение създават маската на Мазохист. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Прави всичко по силите си да се накаже или да си причини болка, преди някой друг да го е направил, сякаш вярвайки, че неговият собствен удар ще го подготви за това, което се задава.
Склонен е да поема много задачи на гърба си, включително чужди, и да си създава сам задължения. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого, както и ситуации, които му създават принуди и задължения. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си. Грижи се за другите, поема чужди задължения и отговорности,.Върши всичко вместо другите, като не осъзнава, че по този начин ги унижава, карайки ги да се чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами. Всъщност за него е особено важно да се грижи за другите и да усеща, че някой не може да се справи без него. Често ще го чуете да казва, че еди-кой-си нищо не може без него. Това е неговият начин да докаже на себе си и другите, че е специален и важен, защото вътре в себе си не се чувства така. Поради страха да не изпита срам, той трудно изразява истинските си нужди и чувства. Обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо може да го засегне. Склонен е да се обвинява, лесно намира повод да се упреква. Порицава се за всичко и дори поема порицанието на другите. Има навика да поема отговорност за нещо, за което не той е отговорен, и да се обвинява за това. Прави всичко възможно да бъде полезен, и има силно чувство за дълг.
Травмата от унижение започва да се лекува, когато Мазохистът престане да се сравнява с другите, смалявайки се; престане да подчертава недостатъците си и да се обвинява. Когато започне да проверява собствените си нужди и да се грижи за себе си, преди да каже „да” на другите. Когато започне да поема по-малко отговорности, престане да поема чужди задължения и отговорности, а започне да изразява по-свободно желанията и нуждите си, без да имаш усещането, че притеснява някого или му досажда.
Травма – Предателство / Маска – Контролиращ
Да предадеш някого, означава да спреш да му бъдеш верен, лоялен и предан. Има много начини да предадеш някого и много ситуации, в които човек може да се почувства предаден. Страдаме от предателство, най-вече когато доверието е разрушено. Малкото дете може да се почувства предадено, ако родителят не спази обещанието си или предаде доверието му. Когато детето преживее предателство, то започва да си създава маска, за да се защити, също както при другите травми. При тази травма, човек изгражда маската на Контролиращия.
Контролиращият е силно чувствителен на тема предателство. За него предателството е нещо недопустимо и изпитва трудност да приеме всякаква форма на предателство – от страна на другите и дори от него самия. Затова прави всичко, на което е способен да бъде отговорен, силен, специален и важен човек, който не предава и няма да бъде предаван. Контролиращият се стреми да си създаде живот, обстоятелства и среда, в които всичко е добре предвидено и планирано, за да избегне всякаква форма на предателство.
От 5-те типа, той е този, който има най-големи очаквания спрямо другите, обича всичко да предвижда и по този начин – всичко да контролира. Избягва ситуации, в които няма да има контрол. Склонен е да планира, да мисли „в бъдеще време”, опитва се да предвижда всичко. Неговата умствена дейност е много активна. Колкото по-силна е травмата, толкова повече той иска да има контрол над всичко, за да избегне страданието от предателство, и толкова повече му се иска да предвиди бъдещето, да го планира до последен детайл. За Контролиращия е трудно да повери някаква задача на някого друг и да му има доверие, затова той прави почти всичко сам.
Травмата от предателство се събужда при Контролиращия всеки път, когато се сблъска с човек, изневеряващ на ангажиментите си. Особено дразнеща гледка за Контролиращия е да види някого, който нищо не прави или мързелува. Това го дразни невъобразимо и го приема за безотговорност, не може да има доверие на такъв човек. Контролиращият се старае да е отговорен и работлив, избягва да мързелува.
Контролиращият очаква другите винаги да разчитат на него и да му имат доверие, макар самият той да не осъзнава колко трудно и рядко се доверява на другите. Изпитва вътрешна съпротива да се довери на друг човек, защото се страхува от предателство. От друга страна, за него е изключително важно другите да му имат доверие и ако усети, че му нямат доверие, се чувства предаден. Трудно преживява факта, че някой може да не му повярва. Прави всичко възможно да му имат доверие.
Травмата от предателство започва да се лекува, когато Контролиращшят не преживява тежко плановете си, когато се провалят и по-лесно се отпуска.
Когато няма натрапчиво желание всичко да се случва според неговия план, и Престане да прави всичко сам и започне да се доверява на другите.
Травма – Несправедливост / Маска – Скован
Несправедливост е когато някой не е оценен според истинската си стойност или не е получил това, което заслужава. Човек, страдащ от травмата на несправедливост, си създават маската на Скованост. За да се предпази от страданието, той се откъсва от това, което чувства. Разбира се, това не значи, че не чувства изобщо. Напротив, тези хора са много чувствителни, но развиват способността да се откъсват от тази чувствителност и да не я показват пред другите. Често изглеждат студени, безчувствени, непукисти.
Когато травмата от несправедливост се активира, човек слага маската на Скован. Скованите търсят справедливостта във всичко и понякога на всяка цена. В опита си да бъдат справедливи, често стават перфекционисти, опитват се да правят нещата съвършено (според своите критерии). От рано започват да се оправят сами със всичко.
Прикрива вълнението, чувствата и емоциите си. Страхува се да не сбърка. Много взискателен към себе си. Рядко си позволява да се отпусне, без да се чувства виновен. Справедливостта и заслугата са толкова важни за Скования, че несъзнателно прекъсва, чупи или губи това, което смята, че е получил незаслужено. Емоцията, която изпитва най-често е гневът, особено спрямо себе си.
Травмата от несправедливост започва да се лекува, когато Скованият си позволи да допуска грешки, без да изпитва гняв или да се упреква.
Когато престане да виждаш предимно недостатъците и грешките си и започне да вижда добрите си качества, и това, което прави добре. Дава си правото да показва своята чувствителност без страх какво ще си кажат другите и как ще го оценят.
Когато започне да се отпуска повече, да си позволява удоволствия, без да се чувства виновен.
„Ние всички имаме множество убеждения, които ни пречат да бъдем това, което искаме да бъдем.” Лиз Бурбо
Вяра Стефанова