Пътища!
Опасали земята надлъж и нашир без начало и без край. Път, „страшен, но славен“, който поемат Ботевите четници, за да се вкаменят на Милин камък като паметник на безсмъртието, път на надеждата, по който крачи Йовковия Гунчо, търсейки бялата лястовица, път-магистрала на светлото утре, но и лошият, по който тласка „нежната родителница“ Каравеловия Николчо. Има дори път към космоса него избра Гагарин и изгоря, за да свети. Има обаче един път, който всички можем да извървим със затворени очи, и това е пътят към дома. Към родния, който носим в душата си като скъпа реликва от детството.
Към родния дом се завръщат всяка пролет дори птиците. Щъркелът каца на стария селски комин и радостно трака с клюн : „У дома съм!“. Превъзбудени лястовичките носят с клюнчета кал и сламки – подновяват гнездата си.
И разтревожен се питам: „Ами къде ще се връщат бездомните?“. Несъзнателно в паметта ми се връща спомен за децата от Дом майка и дете, където учителката ни заведе при децата без родителска грижа. Бях трети или четвърти клас, когато съдбата на изоставените деца така силно ме разтърси, че се роди едно от първите ми още недодялани стихчета, но искрени, изплакали болката към тези ничий деца. Ще си позволя да илюстрирам тези чувства на малкия току що прохождащ поет:
„...Мамо да беше видяла
как по лицата им
цъфват и гаснат плахи усмивки,
как прилепили носленца в стъклата
гледаха с празни зеници,
когато всеки от нас
пое своя път към дома си...
Да беше ги видяла само...
Благодаря ти, че те има, мамо!“
Пътят и домът неизменно присъстват в творчеството на класиците. Със „стаята позната“, „старата икона“, „белите вишни“, които за поетът Дебелянов са само скрити вопли на печален странник.
За Ботев пътят към родния дом са „майка юнашка“, „баща и братя“ и „либе“, което ще прегърне „с кървава ръка през рамо“. И ако излезем от интимния му свят ще се слеем с космическата му представа за дома и родината:
„... на Странджа баир гората,
на Ирин Пирин тревата,
меден му кавал приглася
от Цариграда до сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав.“
Дори родния балкан пее.
За патриарха на българската литература домът е мястото : „... дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее гробът ми.“
Алеко Константинов, за когото най-любима е миризмата на влаковете и параходите, пътувайки по света, търси съпоставка с родното, но винаги се връща, за да зададе на читателя реторичния въпрос : „Какво, Швейцария ли?“.
Талантливия народен гений тръби с „Два рога ковани и два нековани“. Болката на Яна по загубата на своите девет братя заминали за романя, без да успеят да се завърнат в родния дом. Пътят на девойката към дома е осеян с черни пера и черни кърпи, които са печалбата от робския труд. Виждайки съдбата на хилядите млади хора напуснали родния дом, за да приемат емигрантската участ за къшей хляб си задавам въпроса : „Защо избраха пътя от родното към чуждото?“. За евро и долари ли продадоха съвестта си?
Имаше един бусински майстор на глинени съдове Петър Гигов. Американски туристи поискали да си купят от пъстрите, греещи като слънце съдове с които била окичена цялата му скромна къщурка. Предложили му много долари. Грънчарят отрицателно поклати глава: „Българска пръст за зелени хартийки не заменям!“
Днес обаче чужденци от цял свят, богати и средностатистически избират като постоянна дестинация България, за да купят не просто глинени чинийки, а изоставен от някого дом, където се чувствам прекрасно сред райската природа на България.
Скъпи емигранти, ако все пак носталгията Ви поведе по обратния път към дома, побързайте! Дано там заварите „старата на прага“ и светлинката в прозорчето вечер. Дано не е късно. Има нещо много по-ценно от скъпите вещи и парите. И това е уханието на мамината вита баница и неповторимия вкус на българското кисело мляко и лютеница. С опита придобит от икономически напредналите страни, съградете своя нов дом. Бъдете граждани на света, но не забравяйте че сте потомци на Кирило-Методиемите ученици, които донесоха в България светлината на словото. Спомнете си, че сте наследници на ослепените Самуилови войници. Имате примера и на нашите съвременници, прославили родината в целия свят : оперният тенор Борис Христов, футболистът Христо Стоичков, боксьорът Кубрат Пулев и много други знайни и незнайни. Спрете да роните сълзи, когато слушате песента „Облаче ли бяло“, а обещайте като лирическия герой на Е. Димитров „... Наближава време да се върна, да се върна, майка да прегърна.“.
„Човекът е човек когато е на път!“. Вече почти няма визи, няма граници, няма бариери. Пътувайте опознавайте света, хората, традициите. Но помнете завета на певеца Емил Димитров:
„...Че на света е България само една, една, нашата мила, родна страна.".
Материалът е изготвен от Антон Тодоров, ученик в ПГВМСС "Св. Георги Победоносец", гр. Костинброд, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца