Владислав Тодоров е учител по философия, но не от обикновените, а от онези, които в мига, щом влязат в класната стая, карат очите да заблестят и в душата да се разгори пламък. Роден през 1969 година във Враца, израства в лекарско семейство. Преминава през различни професии, докато достигне до извода, че принадлежи на философията. Завършва и специализира история на философията във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Владислав Тодоров е един от българските учители, които БНТ през 2017 г. презентира чрез инициативата „Най-добрият учител, когото познавам“.
Защо точно учител?
Станах учител напълно случайно. Случайните неща са съдбоносни, но някак са предопределени. Бил съм музикант и съм бил на сцена. Явно пред учениците си съм пак на сцената и трябва да изиграя добре уроците си. Добрият учител е и добър артист и от играта му зависи дали ще остави отпечатък в главите на децата.
Защо именно философия? Какво ви подтикна към нея?
Избрах философията, защото тя ни дава истината, а истината е най-възвишеното добро.
Къде се срещат пътищата на доброто и философията?
Както казах, философията ни дава истината за доброто. Гърците са го измислили много хитро - комбинацията между добро, умно и красиво. Това е гръбнакът на философията - етиката, логиката и естетиката. В днешно време тази триада е тотално объркана като ценности и човечеството не върви към добро.
Кой е най-важният урок, на който искате да научите Вашите ученици?
Най-важното, на което искам да науча учениците си, е да са честни, достойни и смели хора. Умът е патерицата, за да достигнем до това.
А какво всъщност е доброто?
Доброто е да не нараняваш или поне да се постараеш да го намалиш. Доброто е хармония и баланс между хората и природата. Доброто е всичко съществуващо, което ни харесва. Затова трябва да учим хората да го ценят и те да станат добри. Доброто е смелост, достойнство и смирение.
Какъв цвят има доброто?
Топъл, така го чувствам. Май ще е сивия, защото в него има светлина и тъмнина - две крайности, с които разграничаваме доброто и злото.
Кое преобладава в света, доброто или злото?
Тук ще цитирам един стих от един млад български поет…"В света има толкова зло, защото доброто е толкоз добро, че не може да стори на злото никакво зло." За мен преобладава все още доброто, но има и лоши моменти. Действително няма добро и зло в чист вид. Има лоши и добри моменти. Хората трябва да даваме шанс повече на доброто.
Доброто проява на слабост ли е?
Зависи от целта. Може да е слабохарактерност, прикрита като добро, но и може да е нещо лошо, от което ще излезе нещо прекрасно. Доброто е божествено. Лошото е първобитно. Във всеки човек го има в различни дози, моменти и възможности.
Защо имаме нужда от доброто и възможен ли е светът без него?
Невъзможно е да има такъв свят. Всичко, което е създадено в света ни, е с някакво благо и то има определено място. Светът без добро е хаос. Без него животът и съществуването ни е безсмислено, а това е най-голямото зло.
Материалът е изготвен от Анна-Мария Софиянска, ученичка в ППМГ „Акад. Иван Ценов“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
