Доброто има много лица. Едно от тях е Йоско Алипиев - предприемачът от Бургас, който стимулира децата на работниците си, които се стремят към отличен успех. Освен, че следи успеха и отсъствията им в училище, той ги окуражава да учат и да се развиват. За силата му да прави добро и за самия Йоско ще разберете в следващите редове.
Здравейте г-н Алипиев, разкажете ни малко повече за вас в личен и професионален план. Кой сте Вие?
На 44 години съм, семеен с две прекрасни момчета - Мишо на 22 години и Севдалин на 14 години. Мишо е студент по международно право в Нотингам (Великобритания), а Севдалин е в седми клас в ОУ „Братя Миладинови“, град Бургас. Съпругата ми е управител на фирма „Работническо дело“, която се занимава с предоставяне на външна работна ръка на големи предприятия. Аз съм техен баща и съпруг.
Откроихте се с инициативата ви да давате по 100 лв. към заплатата на вашите работниците, чиито деца са отличници в училище, и по 50 лв. за тези с успех „много добър“. Как се роди идеята ви?
Фирмата има и други интересни благотворителни дейности през годината, но тази получи доста голяма известност и интерес, защото имах нуждата от подкрепата на кмета на град Бургас - Димитър Николов, от общинския съветник - Шерафет Мехмед и от началника на РУО Бургас - инж. Виолета Илиева. Те бяха възхитени и се обединиха, като помогнаха това да се случи.
Самата идея дойде от едно малко момиченце на мой работник, който имаше проблем. Дойде заедно с нея в офиса и след разговора с бащата попитах детето дали ходи на училище. Беше втори или трети клас. Попитах я дали знае стихче. Тя започна да рецитира, но не можа да каже цялото. Уговорихме се да го научи и да дойде, когато е готова. След една седмица дойдоха заедно с баща си и с искрящи очи изрецитира цялото стихотворение, а то не беше никак кратко.
Понеже по-голямата част от моите работници живеят в крайни и бедни квартали, където не държат на образованието на децата, реших да ги стимулирам по този начин, за да може тези прекрасни деца да имат привилегията да работят в бъдеще работата, която ги забавлява. Това е гаранцията за успех.
Каква е основната цел на инициативата ви?
Не бих казал цел, а инвестиция в бъдещето. Искам когато, дай боже, дойде моментът да седя на люлеещия се стол и гледам телевизия, да виждам резултатите на тези деца, които управляват една прекрасна страна с много добри условия на живот, както за тях, така и за техните родители - да се чувствам щастлив и горд, че съм допринесъл мъничко това да се случи.
Кризата с коронавируса не ви попречи да правите добрини. Накъде насочихте усилията ви след настъпването й?
За съжаление коронавируса засегна много хора както здравословно, така и икономически. Децата също бяха засегнати. Образованието, което трябва да им даде бъдещи резултати няма да бъде на ниво. Това което ние успяхме да направим е да помогнем на няколко болни деца за преглед при лекари, които не искаха да ги преглеждат, заради липсващи документи. Звъняхме, настоявахме да ги приемат, като няколко от тях пратихме на частен лекар. С помощта на журналиста от вестник „24 часа“ Тони Щилиянова, убедихме общината да пусне няколко чешми в един от кварталите на град Бургас. Сега очаквам да получа помощ от общината да направим лекарски кабинет там, който ще ремонтирам и оборудвам със собствени средства, а от община Бургас ще осигурят помещение и лекари.
След идването на пандемията, немалко работодатели обърнаха гръб на служителите им, но вие продължавате да стимулирате вашите. Защо не постъпихте като останалите?
Не съм съгласен с това. Работодателите бяха принудени да закриват бизнесите си, които са градили с години, много труд и лишения, заради ситуацията в която се намираме. За щастие ние не бяхме сериозно засегнати и продължихме да осигуряваме прехраната на нашите служители и да правим традиционните за фирмата благотворителни мероприятия, чрез предприятията с които работим.
Често включвате и синовете ви в благотворителните акции. Какъв пример искате да им дадете и на какви ценности ги учите?
Преди години ги накарах да изчистят един кош за играчки, с които не играеха и покрити с прах. Сложихме ги в торбички, заедно с лакомства и ги организирах да съберат деца от много бедни семейства. Облякохме един от служителите като дядо Коледа и им раздадохме тези играчки. Исках да видят това, което е покрито с прах вкъщи, колко щастие може да даде на други деца. Най-ценното наследство, което можем да оставим не само на нашите деца, а и на всички хора около нас са нашите примери. За нас българите най-хубавото и най-ценното нещо са децата ни. Това което правя аз и препоръчвам на всички хора, които искат тази държава да бъде добро място за живеене е нека всяко едно решение или действие минава първо през децата, дали това ще бъде добро или добър пример за тях - преди всичко трябва да си задават този въпрос.
Бяхте номиниран за наградата „Достойните българи“ 2020. Какво значи за вас това и какво послание ще предадете?
Наградата заслужено спечелиха българските лекари, които бяха на първа линия по време на пандемията. Естествено бях горд, че се намирам между всички тези хора, които бяха там. Относно достойните българи аз съм сигурен, че има много такива в България. Казвам го, защото знам, че не е нужно да имаш финансова възможност, за да помагаш. Ако ти си успял да усмихнеш човек в тежък момент за него, ако си спрял да помогнеш на някой, закъсал с кола. Ако помогнеш на възрастен за торбите с храна. Ако направиш място на човек в неравностойно положение в автобуса, и още много, много такива примери, за да се чувстваш достоен. Наградата е едно призвание.
Откъде идва силата ви да правите добро?
Силата получавам от енергията на хората, на които помагам, когато ме погледнат с усмивка или сълзи от щастие. Няма да забравя майката на едно момче, което беше излязло от правилния път как дойде при мен в офиса и просто искаше да ме прегърне с насълзени очи за това, че откакто момчето се е запознало с мен, е било много променено в положителна посока. Самият ти - момче на тази възраст, което е чело моите истории, вдъхновил съм те да напишеш за нещата, които правя, е достатъчно да ме зареди за още и още, и още. Резултатът от всичко това е като във филмът „Предай нататък“, което е много хубаво.
Със сигурност сте гордост и пример за всички българи. С какво искате да ги насърчите?
Със сигурност знам, че не съм гордост и пример за всички българи. Знам и причината за това - хората не вярват. Винаги търсят някаква скрита причина. Ще ти дам пример - след като се разпространи инициативата ми в медиите, имаше познати, които поканиха мен и семейството ми на вечеря. Първото нещо, което попитаха е защо го правя. Тръгнах да им обяснявам, но те ме прекъснаха. Питаха ме дали искам да влизам в политиката. В никакъв случай не ме дразнеше това, защото ги разбирах. Знам, че доста често са били лъгани. По-скоро ме притесняваше факта, че хората са много обезверени. Иска ми се повече да вярват. А за да вярват, трябва да го изпитат. Убеден съм, че ти също се радваш на тази идея, но когато ти направиш нещо подобно, в което силно вярвам, че някой ден ще ти се случи и усетиш тази енергия, предаваща се от хората, на които си помогнал към теб, тогава няма да имаш абсолютно никакво съмнение следващият път, когато ти се налага да помогнеш. Дори ти ще търсиш случай, където да бъдеш полезен. Това остава до живот, незаменимо е. Искам хората повече да вярват в доброто. Без вяра сме за никъде.
Бялата лястовица е носител на надеждата и чудесата. Какво бихте си пожелали, ако я видите?
Без да се замислям - здраве. Това е най-важното!
Материалът е изготвен от Алекс Димитров, ученик в СУ „Христо Ясенов“, гр. Етрополе, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
